Селско стопанство: През първия период със селско с-во се занимават около 70% от жителите на страната. Повишава се размерът на посевните площи, но има спад в средните добиви, което е резултат от негативните промени в международния пазар и неблагоприятните климатични условия. Намалява вносът на суровини и машини. Особено чувствителен е спадът на пшеница и други зърнени култури. За сметка на това се развива п-вото на трайните овощни насаждения поради интереса на Германия от тях. Броят на животните се увеличава.
Индустрия: Ползват се два вида суровини - вносни и местни. Вносът от Германия и другите страни спира. В п-вото с вносни суровини се наблюдава по-голям спад от тези, които работят с местни суровини, защото селскостопанските реколти са добри и има запаси на вносни суровини. Подсигурен е и добър машинен парк. Вътрешно-търговските контакти се улесняват от добрата транспортна мрежа. Дори тя се разширява с нови Ж.П. линии и шосейни пътища. Вътрешно-търговските цени нарастват въпреки усилията на министъра на търговията да ги спре. Това води до лек спад в покупателната способност на населението. Въвежда се купонна с-ма. След 1941г. условията са по-неблагоприятни за развитието й, защото средствата от държавния бюджет са много по-малки от тези на другите отрасли. Намалява запасът на вносни суровини, с което се затруднява металообработващата, кожарската и текстилната индустрия. увеличава се обемът на местната п-я. Има промени във вътрешната търговия. Създават се нови търговски центрове, защото се увеличават консумативните нужди на държавата след присъединяването на новите територии. Поради общия спад в нац. п-во след 1941г. и увеличаването на износа, обемът на стоките на вътрешния пазар намалява. Има дефицит на пазара и се наблюдава рязко поскъпване на стоките. Най-ниски са цените на стоките от първа необходимост. Правят се корекции в Търговския закон за борба с черната борса и спекулата. разходите за железниците, пощите и телеграфите не намаляват. Основен външнотърговски партньор е Германия. българските търговци разширяват износа си само към нея. Значително намалява вносът на машини и суровини. Изнасят се зърнени храни и технически култури, консерви и концентрати. През 1944г. те са основна част от износа на страната. През 1942г. търговският баланс на Б-я е положителен. След 1941г. финансово-кредитната с-ма търпи финансови затруднения. Бюджетните разходи се увеличават. Б-я разчита само на Германия. Въвеждат се нови данъци. Паричното обращение се увеличава. Пускат се нови банкноти и т.нар. съкровищни бонове. Започва рязко покачване на цените, поради увеличението на инфлацията. Намалява се подпомагането на социално слабите слоеве на населението. Намалява се жизненият стандарт на хората. БНБ все по-трудно използва своята кредитна дейност. Увеличават се сумите за кредитиране на държавата.
В условията на военен конфликт Б-я става предпочитан външно-търговски партньор. Във финансово-кредитната с-ма има следните проблеми: Стабилността на лева се запазва. Германия не може да доставя договорената с Б-я продукция. Това води до бюджетен дефицит. Кредитната си дейност държавата издържа чрез държавните кооперативните и частните кредитни институции. След 1941г. започва нов период в стопанското развитие на Б-я. Коренно се изменят условията за развитие на нац. икономика. Ангажиментите й към Германия нарастват.
В селското с-во възникват следните промени: Посевните площи намаляват за сметка на пасбищата и необработваемите земи. Снижава се добивът от животновъдство и растениевъдтсво. Увеличава се нуждата от машини и суровини. Нараства зърнопроизводството и животновъдството в присъединилите се към Б-я страни. Но те също са зависими от недостига на машини и суровини. Това води до спад в селскостопанската п-я. През 1942г. в София е създаден българо-германски аграрен институт. Той прави следното: 1.Завишават се цените на земеделската п-я; 2.Въвежда се задължителна застраховка, която улеснява държавния бюджет; 3.Взимат се мерки за повишаване на средните добиви; 4.Създават се земеделски училища и читалища; 5.Проучват се предварително природо-климатичните условия на ползваните райони. По този начин селското с-во дава известни резултати. През 1943-1944г. се увеличават средните добиви. За сметка на това броят на домашните животни намалява. Частната собственост е дребна и средна.
България излиза от ВСВ с икономика, която е силно ограничена и стопанството е силно изостанало.
