Когато се говори за местно самоуправление и местна администрация, се има предвид децентрализация на държавната власт и отчитането на местните интереси при изграждането и функционирането на управленската и финансовата система.
На 15.10.1985 г. в Страсбург е приета европейска харта на местно самоуправление, която един нормативен документ, в който се дефинира местното самоуправление по следния начин.
Местното самоуправление се характеризира като право и способност на местните органи на управление в границите на закона да регулират и ръководят съществен дял от обществените работи, намиращи се под тяхна отговорност в интерес на местното население.
Самостоятелността на местните власти може да намери реално проявление при наличието на две съществени предпоставки:
1) основният закон (Конституцията) на страната гарантира политическа свобода;
2) осигурени са условия за вземане на самостоятелни икономически решения, т.е. общините разполагат с финансови средства.
Важно значение има наличието на синхрон между предоставените на местните власти права и финансовите ресурси, необходими за тяхното осъществяване.
У нас, държавната власт се олицетворява от централните и местните органи на власт, които имат управленски функции. Те не се занимават със стопанска дейност, а само с управление.
Централните органи на държавна власт са:
Парламентът като законодателен орган;
Президентът като държавен глава и администрацията му;
Правителството и неговите министерства като представители на изпълнителната власт;
Съдебната власт.
Основават се административно териториални подразделения на страната, които се регламентират с Конституцията и ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), приет през 1991 г.
Според ЗМСМА териториално административни единици в България са областите (28 на брой) и общините (264 на брой), а съставните части в общините са кметствата и районите.
От своя страна териториалните единици се дефинират като населени места (градове и села) и жилищни образувания (вилни, промишлени зони, курортни комплекси и пр.). Всички те имат своя територия, граници и наименование. Столичната голяма община е специфична териториално административна единица, която има статут на област. Тя стои над районните общини в столицата и е орган на централна власт и самоуправление, т.е. съчетава самоуправлението с провежданата държавна политика за развитието на столицата. Посочените самостоятелни териториално административни единици трябва да си формират бюджетни средства, наречени местни бюджети. Те от своя страна се свеждат до: бюджети на областните управители и тяхната администрация, наречени бюджетни сметки; бюджетни на общинските съвети и администрации, които се наричат общински бюджет в това число и бюджета на кметствата и районите.
