Лекции по Икономика

6. Видове данъци, отбягване и прехвърляне

Най-важният проблем в данъчната система е видовете данъци и тяхната структура. Данъците могат да се групират по различен начин като се изхожда от различни критерии - обекта на данъчното облагане и в зависимост от средствата за плащане на данъка.
Според обекта на данъчното облагане се делят на следните групи.
 Данъци върху личността (поголовни). Те могат да са или върху личността, или върху някои качества на личността.
 Имуществени данъци. При тях обект на данъчното облагане е недвижимото имущество на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение. До края на 19 век се разглеждат като най-важни приходоносители в държавния бюджет. В момента те имат второстепенно значение. Като недостатъци, причини за второстепенния им характер днес, могат да се отбележат разминаването между обекта на облагане (имуществото) и източника на плащане на данъка (дохода); трудоемкият им характер - имат за основа данъчната оценка на имуществото, определена на база нормативи от МС и парламента), затова се разглеждат като нискорентабилни. Независимо от посочените слабости обаче, те не са премахнати от съвременните данъчни системи и се счита, че допълват прогресивното подоходно облагане и имат социално значение. Имуществените данъци биват: периодични (върху недвижимите имоти) и еднократни (върху наследството). В РБългария има 5 имуществени данъка. Това са данъци върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, при безвъзмездно придобиване на имущество, пътен данък (върху МПС).
 Подоходни данъци. Тези данъци са най-важния вид данъци от началото на 20 век. Те се свързват с прогресията, затова се наричат прогресивни подоходни данъци. В облагаемия доход на физическите лица се включват паричните средства от надници, заплати, служебни премии, доходи на търговци, които не са юридически лица, наеми, лихви и дивиденти. В РБългария съществуват 2 подоходни данъка - ДОДЮЛ и ДОДФЛ.
 Данъци върху определени дейности и реализирани върху тях обороти. Тези данъци, наречени патентни данъци или данъци върху продажбите и търговските обороти, облагат производството на определени занаятчийски стоки и услуги. Те се включват в цените на стоките и услугите и техен носител е крайният потребител (наричат се данъци върху потреблението). В РБългария има 3 такива данъка - ДДС, акцизи и мита. Тази група данъци е най-важната съвкупност от данъци в съвременните данъчни системи и те носят най-голям относителен дял от паричните постъпления в държавния бюджет.
В зависимост от средствата за плащане на данъка биват: натурални; парични.
Според регуляемостта на събирането данъците се делят на: редовни; извънредни.
Според предназначението се групират като: общи; целеви.
Според това в чие бюджетно звено се събират данъците биват: централни (републикански, държавни) и местни (общински).
Класификацията с най-голямо значение при анализиране на данъчните системи подразделя данъците на преки и косвени в зависимост от два критерия - според обекта на облагане и в зависимост от това дали има съвпадение на платеца с носителя на данъка.
Според обекта на облагане доходи или имущество се наричат преки данъци, а когато обект са определени стопански факти или събития, се наричат косвени данъци. При преките данъци платецът съвпада с носителя на данъците, а при косвените данъци не се наблюдава такова съвпадение. Преките данъци облагат дохода в момента на неговото получаване, а косвените - в момента на неговото разходване.

ДОХОД ДОМАКИНСТВО ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ
(ПРЕКИ ДАНЪЦИ) (КОСВЕНИ ДАНЪЦИ)
Съществува вечна дискусия между облагането с преки и косвени данцъи. Тя се свежда до това какво да облагаме, кое е по-справедливо.
Привържениците на преките данъци считат, че те са по-справедливият начин на облагане, защото са израз на платежоспособността на гражданите. Според тях косвените данъци са несправедливи, тъй като са пропорционални на потреблението, но регресивни по отношение на дохода.
Привържениците на косвените данъци считат, че те са по-справедливи, защото който потребява повече от общото благо, трябва да плаща и по-високи данъци. Според тях преките подоходни данъци са несправедливи, тъй като спъват желанието за реализиране на високи доходи и стопанската инициатива.
В съвременните данъчни системи преките и косвени данъци съжителстват помежду си, не е различно съотношението между тях в отделните страни. В Европа преобладават косвените данъци, а в САЩ, Канада, Япония и др. - преките подоходни данъци.
Отбягването и прехвърлянето на данъци съпътстват всички данъчни системи затова и те са винаги център на внимание на данъчната теория и практика.
Отбягването на данъци представлява укриване на определени факти и обстоятелства с оглед да не се издължи данъчното бреме или да се издължи в намалени размери. Отбягването на данъци може да се осъществи по легален или нелегален път. Нелегално отбягване на данъци се наблюдава при т.нар. “икономика в сянка”, която бива черна и сива икономика. Черна е тази икономика, при която дейностите като такива са забранени със закон и затова се укриват. При сивата икономика дейностите като такива са разрешени, но те се укриват с цел неплащане на данъци. При отбягването на данъци намаляват постъпленията в държавния бюджет. По-голям интерес представлява легалното отбягване на данъци, тъй като при него не се нарушават данъчните закони. Такова отбягване има при предоставяне на различни данъчни преференции от отделни данъчни закони или при наличие на данъчни несъвършенства в данъчното законодателство. Като данъчни преференции могат да се разглеждат ускорена амортизация, различни данъчни кредити, дарения и други. Данъчните несъвършенства представляват пукнатини (вратички) в закона.
Прехвърляне на данъка има при несъвпадение между платец и ностиел на данъка. Това е един трансфер на данъчно бреме от данъкоплатците, които по закон са длъжни да платят данъка, към физически и юридически лица, които са извън обхвата на закона. Това се осъществява чрез системата на цените на стоките и услугите на пазара. При прехвърлянето не се намаляват постъпленията в държавния бюджет, а само се засилва неравномерността при разпределение на данъчната тежест между данъкоплатците от различните социални групи и слоеве. Най-прост пример за това е когато едно лице включва данъка в цената на стоките и услугите и го прехвърля върху крайния потребител.
Съществуват различни видове прехвърляемост.
Обикновена и многостепенна прехвърляемост
Обикновена се реализира, когато едно лице отклони данъчно бреме към друго. Но ако това второ лице прехвърли данъка на трето, то от своя страна на четвърто и т.н. се осъществява многостепенна прехвърляемост на данъка.
Прехвърляемост на данъка напред и назад
Прехвърляемост на данъка напред се наблюдава, когато данъкът се включва в цената на стоките и услугите и се прехвърля към крайния потребител. Прехвърляемост на данъка назад става от купувачите към продавачите чрез намаление на пазарните цени на облаганите стоки и услуги. Възможно е, когато доставчикът е в по-неизгодни позиции или когато предлагането превишава търсенето.
Смесена прехвърляемост
Този вид прехвърляемост се осъществява при съчетаване на прехвърляне на данъка напред с прехвърлянето му назад. Конкуренцията се явява пречка за смесената прехвърляемост.
Наваксване на данъка
Наваксването на данъка се изразява в стремежа да се компенсира сумата на платения данък за сметка на повишаване на производителността на труда, интензивноста на труда, влошаване условията на труд и опазването му.
Амортизиране на данъка
Осъществява се при покупка на недвижими имоти и ценни книжа. Аморитизирането на данъка се изразява във възможността те да се закупят на цени, по-ниски от пазарните и “икономията” да се внесе на влог, от която да се покрие данъчното задължение.
Степента на прехвърляемост на данъците зависи от няколко фактора.
1) Ценова еластичност на търсенето и предлагането. Мащабите на прехвърляемостта се намират в обратнопропорционална зависимост от еластичността на търсенето и в правопропорционална зависимост от еластичността на предлагането.
2) В зависимост от фазите на икономическия цикъл. По време на рецесия и депресия, когато заетостта намалява, доходите спадат и търсенето се понижава, прехвърляемостта на данъка е малка и обратно - при оживление и подем, когато се повишават заетостта, доходите, търсенето и цените, прехвърляемостта е голяма.
3) Инфлация, породена от по-голямото търсене отколкото е предлагането. В този случай прехвърляемостта е голяма.