Никъде по света пазарът не е абсолют на икон.живот. Държ.намеса е необходима и се прилага дори в страни с либерално икон.у-во. Факт е обаче, че колкото по-добре работят пазарните м-зми, толкова по-малко е значението на държавното регулиране. Това важи и за валутната сфера.
Самият избор на валутен режим в дадена д-ва е управленски, регулативен акт от страна на официалните власти. След 1971г. теорията и практиката подкрепят режима на управляваноплаващ ВК (мръсно плаване). Специфичното при него е, че офиц. власт не обявява и не гарантира фиксиран курс на валутата, но прибягва до валутни интервенции на централната банка с цел регулиране на р-щето на ВК.
Регулирането на ВК в практиката се осъществява на 2 нива:
1. Национално равнище на регулиране на ВК
В рамките на нац.стоп-во регулирането на ВК се осъществява чрез средствата на валутно-курсовата политика на правителството. Валутната политика е част от паричната политика и се подчинява на определени цели. Целите могат да са : осигуряване определена величина на ВК; ограничаване на колебанията на ВК; задържане на валутата в състояние на подцененост или надцененост и др. Д-вията, които се предприемат за осъществяване на целите на вал.политика са фактически инструментите за управлението на ВК.
1.1. Интервенции на ЦБ - намеси на ЦБ на валутния пазар като купувач и/или продавач на чужда валута. Например ако ЦБ иска да ограничи покачването на курса на амер.долар тя ще продава масирано долари от валутния си резерв, за да удовлетвори търсенето на амер.валута. Освен валутния резерв за целта могат да се ползват и кредити (водят до външна задлъжнялост на страната). Възд-вието на валутните интервенции на ЦБ е главно краткосрочно и цели смекчаване на колебанията на ВК. Възможно е обаче и да се преследват средносрочни и дългосрочни цели. В средносрочен план вал.интервенции се ориентират към поддържане на колебанията на ВК в определени граници. Дългосрочните ефекти на валутните интервенции обикновено са незначителни. Валутните интервенции могат да бъдат причина за промяна на циркулиращата парична маса, за инфлационно покачване на цените и т.н. Това означава, че са възможни вторични и третични ефекти, някои от които са нежелани. За преодоляването им се налага стерилизация на валутните интервенции, т.е. комбинирането им със защитни мерки. Интервенцията е стерилна ако първоначалната покупка на чужда валута се неутрализира от ЦБ с продажбата на друг актив (съкровищни бонове).
1.2. Лихвен процент - при равни други у-вия повишаващият се лихвен процент предизвиква повишено търсене на местна валута и следователно покачване на курса й. Спадането на лихвения процент активизира освобождаването от местната валута и съответно снижаване на курса й. Промените влихвения процент имат и странични ефекти - влияят върху поведението на спекулантите, върху производството, бюджетния дефицит и др.
1.3. Девалвация - официална промяна на курса на местната валута спрямо чуждите валути. Девалвацията признава настъпилото външно обезценяване на местната валута, което се предшества от вътрешното й обезценяване (чрез инфлацията). Има 2 ефекта от девалвацията на нац.валута - 1)намаляват цените на стоките, предназначени за експорт и така се подобрява конкурентоспособността на местните стоки; 2) растат цените на внасяните стоки и услуги. Девалвацията не е приемлива за икономики с инфлационен заряд. Първоначално девалвацията поражда отрицателно салдо на търг.баланс вследствие оскъпяването на вноса на стоки и услуги ог чужбина и изоставащото нарастване на постъпленията от износ.
1.4. Ревалоризация - официална промяна на курса на местната валута, с която се преследва официално повишаване на курса на местната валута спрямо чуждите валути. Днес тя се среща рядко в световната практика. Чрез ревалоризацията се цели ограничаване на износа и стимулиране на вноса от чужбина, с което да се свие активното салдо по текущите статии на баланса.
1.5. Пряк държавен валутен контрол - в индустриалните страни е налице тенденция на постепенното му намаляване, но в други се прилага активно, въпреки съпротивата на МВФ, ОИСР и ЕО. Чрез вал.контрол офиц.власт се стреми да контролира обменните курсове на нац.валута и да запази нац.си резерви. Вал.контрол се осъществява чрез налагане на забрани и ограничения за движението на валутата извън границите на страната. Възможно е да се контролират постъпленията във валута (чужда и местна), идваща от чужбина. Основно вал.контрол се разпростира върху капиталовите операции. Инструментариумът включва въвеждане на отрицателни лихви, открити забрани върху използването на чужда валута за портфейлни инвестиции, ограничения на видовете и у-вията за преките инвестиции, ограничения на валутата за частни пътувания в чужбина и т.н.
2. Междудържавно регулиране на ВК
Основно значение за регулирането на ВК на м/унар.р-ще има МВФ. Негова първостепенна задача е създаването на постоянно действащ орган, осигуряващ консултации и сътрудничество м/у страните - членки по м/унар.валутни въпроси. Общите пълномощия на Фонда му позволяват да упражнява контрол върху валутната политика на членовете си. По-късно през 1977г. са приети принципите за надзор (нова редакция от 1984г.), според които страните - членки трябва да съблюдават 3 важни принципа:
да не осъществява манипулации с ВК, които да й осигурят конкур.предимства
да се намеси на вал.пазар, когато трябва да се преодолее ненормалното му функциониране
при провеждането на националната си валутна политика всяка страна е длъжна да отчита интересите на другите страни
Страните - членки на МВФ са задължени да провеждат консултации по редица въпроси на валутно-курсовата си политика с Фонда.
След преминаването към плаващи ВК, акцентът е върху отстраняването на административните норми и създаването на базови икон. и финансови у-вия, които благоприятстват м/унар.валутна стабилност. При съвременната интернационализация на стоп.живот нормалното функциониране на валутната с-ма предполага съвместни усилия на д-вите в областта на макроикон.регулиране. Регулиращата д-ст на МВФ е насочена към обвързване на многостранна основа на цялото множество от прави и обратни връзки м/у нац.стоп-ва на страните и във валутната сфера.
Банката за м/унар.плащания в Базел активно взаимодейства с МВФ и спомага за координацията на валутните политик на развитите индустриални д-ви.
3. Особености на валутното регулиране в България
От началото на 90-те години до средата на 1997г. у нас действа режим на плаващ ВК, който съответства на дефиницията за “мръсно” плаване. При него ЦБ не се противопоставя на фундаменталната тенденция към обезценка на лева, чиято причина е ниската ефективност на нац.икономика. Тя се старае само да не допусне прекомерна волатилност на лева като си служи с м-зма на вал.интервенции. Според М.Младенов с някои изключения този м-зъм работи сравнително добре до края на 1996г. Интервенциите на вал.пазар от БНБ са чести и масирани. Например за периода от януари до юни 1993г. о 125 работни дни БНБ е участвала на вал.пазар 99 дни. Средният размер на интервенциите на ЦБ в развитите страни е 2%.
Друг инструмент, който се ползва често през първата половина на 90-те години у нас е лихвеният процент. Целеше се неоправдано висок курс на лева, което ограничи инвестициите и изтласка производителите от кредитния пазар.
След срива на вал.пазар у нас през зимата на 1996 - 1997г. по препоръка на МВФ от 1 юли 1997г. се въведе Валутен борд. Неговата функция се изпълнява от управление ЕМИСИОННО на БНБ. Вал.борд унас се въвежда с изменение на Закона за БНБ от 10 юни 1997г.
