1. Същност
Валутният курс (ВК) е цена на една пар.единица, изразена в съответно кол-во от друга парична единица, като цена на валутата в кач-вото й на стока на вал.пазар. ВК е разменна пропорция м/у 2 различни валути, върху която се наслагва д-вието на съвкупност от фактори. Тази пропорция във всеки един момент е конкретна и същевременно променлива, динамична. Разменният курс е относителната цена свързваща 2 нац.валути, средство за трансфер на една валута в друга, показател за конкурентната позиция на вътрешното производство спрямо чуждото. ВК има 3 разновидности:
Номинален ВК - пазарният курс м/у 2 валути на определена дата
Ефективен ВК - обобщава промените в паз.курсове на дадена валута спрямо няколко други валути, избрани като основа за сравняване. Прецизността на оцеката изисква внимателно съставяне на вал.кошница, в която всяка валута има относително тегло, детерминирано от относит дял на страните в МТ и дела на съответната основна м/унар.валута в плащанията на страната към чуждестранни партньори.
Реален ВК - номиналните ВК и ефективните ВК, коригирани със степента на инфлационно обезценяване в съответните страни, дават реалните ВК.
2. Котиране на валутите - определяне на курсовете на валутите и обявяването им с помощта на съответните информационни средства. Котирането е и начинът, по който се обявява и използва ВК. Котировки дават банките и др.лица, които са оторизирани да търгуват с валута. Котировките са 2 - котировки за операции “купува” и котировки за операции “продава”. Разликата м/у курс “купува” и курс “продава” марж (спред). Ако е дадена само една котировка според обичая това е курс “продава”.
Познати са два начина на изразяване на ВК - пряка и косвена котировка.
Пряко котиране - по-широко приложима практика, при която курсът за единица чужда валута се обявява в определено кол-во местни пари (напр. 1 долар = 2 лева).
Косвено котиране - при него курсът се изразявя като сума в чужда валута за единица местни пари (напр. 1 лев = 0,50 долара). Косвената котировка е позната и като външна стойност на валутата.
Познати на м/унар.пазари са и европейска котировка (1нац.валута = долари) и американска котировка (1 долар = сума чужда валута).
3. Фактори, формиращи вал.курсове
При равни други у-вия търсенето на една валута е функция от нейната цена. Със спадането на курса на дадена валута, търсенето й расте, а с неговото повишаване - намалява. При равни други у-вия съществува правопропорционална зависимост м/у цената на една валута и нейното предлагане. При повишаване на курса нейното предлагане се увеличава.
По-високият курс на чуждата валута прави чуждите стоки, услуги и фин.активи по-скъпоструващи за местните лица и предизвиква при равни други у-вия спад в реално изражение на търсенето им от тези лица. Ограничаването на търсенето се съпътства и от ограничаване на търсенето на чужда валута. При по-нисък курс на чуждата валута (висока цена на местната валута) настъпва поевтиняване на чуждите стоки за местните лица, тяхното търсене нараства, а с това нараства и търсенето на чуждата валута.
При режим на свободноколебаещи се курсове ВК е резултат от взаимод-вието на търсенето и предлагането на валута. Курсът, уравновесяващ търсенето и предлагането на валута, е равновесен валутен курс.
3 групи фактори:
3.1. Дългосрочни (базисни) - общо състояние на икономиката, стоково обезпечение на валутата, величина и темпове на нарастване на БНП и БНД, р-ще на прозводителност на труда, относителен дял на страната в МТ и др.
3.2. Средносрочни (пазарни) - състояние на текущия платежен баланс, салдото на капиталовия баланс, лихвен диференциал, темп на нарастване на цените
3.3. Краткосрочни (субективно-психологически) - валутните интервенции на централната банка, оценките на специалистите за текущото състояние на вал.пазар и курс, мнението на дилърите и банкерите за бъдещото р-ие на курса, слухове, дезинформация
В теорията от гледна точка на времето се различават 2 вида колебания на ВК - краткосрочни (ежедневни) и дългосрочни (повече о 1 година).
Обичайно равновесието и динамиката на ВК се обяснява като се изхожда от състоянието на платежния баланс (платежно-балансов подход). Плат.баланс, активен или пасивен, определя интензивността на търсенето и предлагането на чужда валута. Акцентира се върху влиянието на м/унар.поток от стоки, услуги, доходи и дългосрочни капитали, опосредстван от ВК. Дебитните транзакции инициират търсене, а кредитните предлагане на валута. Търговският дефицит в дадена страна води до обезценяване на националната й валута, съответно излишъкът в нейния баланс предизвиква поскъпването на нац.валута.
В съвременността обаче свет.стоп.връзки не се свеждат само до движението на стоки от една страна в друга. В тази връзка е и р-ието на т.нар. парични модели (с променливи цени на Френкел; с постоянни цени на Дорнбуш; реален лихвен диференциал на Френкел). Основната предпоствка на паричните модели на ВК е схващането, че ВК се променя въз основа на промените в търсенето и предлагането на финансови активи (ценни книжа и др.) на паричните пазари на различните държави.
4. Икон.роля на ВК във външната търговия
ВК е чувствителен индикатор на промените в икономическата, политическата сфера, в глобалното икон.пространство. ВК се използва за сравняване на вътрешните с международните цени. Напр. при обезценка на местната валута стоковият износ от страната поевтинява за чуждите граждани, докато вносът от чужбина в страната поскъпва за местните граждани.
ВК позволява да се определят относителните цени на стоките, изразени в различни парични единици.
ВК се прилага при периодично преоценяване на сметките на фирмите, банките, физ.лица в чужда валута; на фирмените активи и пасиви за счетоводни цели.
За основни функции на ВК се приемат
Уравновесяване на макроикон.пропорции
Пренасяне на необходимата информация
Ефективно разпределение на ресурсите