ВТ сделки са подложени постоянно на различни по сила и обхват рискове. Затова е наложително във ВТ договори да се включват валутно-фин.клаузи. Тяхното предназначение е да защитят максимално интересите на страните по сделката срещу съответните рискове в хода на изпълнението й. ВТ сделки неизменно пораждат вал.плащания като валутата н апащането е чужда поне за един от контрагентите, а понякога и за двамата. Промените в курсовете на валутите на вал.пазар са в основата на валутния риск. Те влияят върху позициите на контрагентите по сделката. Защитата срещу вал.риск е насочена към неговото минимизиране чрез използване на разл.ср-ва. Има нклк.метода за предпазване от риск - предотвратяване, разпределение, компенсиране, прехвърляне. Възможности за защита срещу вал.риск предлагат :
изборът на валута (валута на цената и валута на плащането) - важно за износителя е да не получи по-малоценен валутен еквивалент от този, който е договорен по време на скл.на сделката. За вносителя е важно да плати повече реални валутни ценности в сравнение с договорените. Възможни са разл.варианти.
включването в договорана клаузи, насочени срещу вал.риск при по-значителна промяна на вал.курс
антиинфлационна осигуровка срещу фактическото намаляване на постъпленията във валута от експорта на стоки и услуги
Защитните уговорки в договорите целят създаване на възможности за преразглеждане на първоначално съгласуваните валутни у-вия в случай, че се появи необходимост от това. Преразглеждането се налага ако е настъпила такава промяна на вал.курсове от момента на скл.на сделката до датата на реалното плащане, която значително повлиява върху сумата на плащането и в последна сметка едната страна е в печеливша позиция, а другата - в губеща. Тук особено значение има въпросът за прогнозирането на вал.курсове. Приложението на вал.клаузи е наложително в следните случаи:
когато сделките са по значителни по своите размери, а използваните валути за плащане са нестабилни
когато моментът на плащането е по-отдалечен от момента на договарянето
В съвременните у-вия на плаващи вал.курсове се изпозват вал.клаузи, позволяващи валутата на плащане да се обвърже с друга валута, която се приема за базисна и обичайно е стабилна. Размерът на сумата на плащането се преизчислява съобразно промените, които настъпват м/у валутата на плащането и базисната валута в границите на договорения срок м/у партньорите.
Вал.клаузи са двустранни (двупосочни) ако защитават интересите и на двамата участници в сделката. Те са еднопосочни (едностранни) ако предпазват от възможен риск само единия от участниците в търговската (кредитната) операция.
Едновалутни уговорки - в основата й стои валута, която е относително стабилна и се ползва с доверие. Приложението им вече е ограничено, защото няма валути, които самостоятелно да бъдат използвани като базови. Например левът се обвързва с долара. Ако левът се обезценява ще расте сумата на плащането в същата степен с тази на обезценяването, т.е. посоката на промяната на сумата на плащането е противоположна на посоката на движение на курса. Така вал.уговорка запазва равностойността на лева и долара към момента на сключване на договора и към момента на плащане на сумата на дълга. Защитени са интересите и на двамата участници в ВТ сделка.
Многовалутна (мултивалутна) уговорка - размерът на плащането, изразен в дадена валута се обвързва с промяната на средния курс на тази валута по отношение на група (кошница) от валути. Валутите в кошницата могат да са най-малко 2, но на практика участват много повече. Тези уговорки имат предимството, че използват набор от валути, които са с разл.степен на стабилност и се ползват с най-голямо доверие в м/унар.плащания. Дееспособността на многовал.уговорки зависи основно от качествата на валутите, включени във вал.кошница. Ако валутите са неправилно и случайно избрани, мултивал.уговорка не може да защити интересите на страните по повод на вал.риск. Мултивал.уговорка може да се базира на : набор от валути (вал.коктейл), СПТ или ЕКЮ. При ползването на група валути валутата на плащането се сравнява със средноаритметична или среднопретеглена величина, която се получава от курсовете на нклк.избрани валути.
Вал.риск не се отстранява напълно с многовалутната клауза. Той е непокрит и продължава да съществува до точката, от която се задейства клаузата. Включената в договора валутна уговорка се прилага едва след като измененията на вал.курс са надвишили опред.р-ще - например валутата на плащането се измени от момента на подписване на договора с повече от 3% спрямо базата.Така практически вал.клауза не се прилага за най-малките промени в курса на валутата на плащането по договора м/у страните. Участниците в сделката се договварят и за момента, в който се задейства вал.клауза. Той се фиксира в рамките на времето на д-вие на договора. Има 2 възможности за момента на прилагане на вал.клауза - към датата на реалното плащане и към датата преди самото плащане. В практиката се наблюдават предпочитания към готови вал.кошници, базирани на ежедневни данни от неутрален източник. Една от тях е кошницата на МВФ, съставена за определяне на стойностния паритет на единица СПТ. Състава на валутите за опред.период е непроменен, а теглата им се преразглеждат на всеки 5 години.
Индексни клаузи - прилагат се като ср-во за предпазване от вал.риск при сделки със средносрочен и дългосрочен х-р, т.е. когато датата на скл.на сделката и датата на заплащането са значително отдалечени една от друга. Индексната клауза предвижда възможност за призчисляване на сумата на плащането, договорена м/у купувача и продавача в съответствие с настъпилите промени в индекса на цените на стоките и услугите, които са предмет на договора. Преизчисленията могат да настъпят и върху др.основа - индекс на цените на група стоки, общ индекс на цените. Наличието на индексна клауза в договора означава, че при промяна на индекса на цените следва автоматично преизчисляване на сумата на плащането в рамките на договорния период.
Споразумение за преразглеждане на цената - включва се в договора и дава възможност на страните да искат ново р-ще на цената, ако са настъпили значителни изменения в р-щето й на свет.пазар. Доколокото по-реално е поскъпването на стоките, обикновено такава клауза се включва по желание на износителите. Ако купувача не приеме новите ценови у-вия и съществува такава клауза, износителят може да откаже изпълнение на сделката без това да е свързано със санкции срещу него. Фиксират се граници на отклонение на цената и промените на ценовите р-ща в рамките на тези граници не водят до изменение на договорната цена.
