1. Същност
Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват м/унар.бизнес сделки. На него се търгуват разл.нац.валути. Пазарът на чужда валута няма точно определено място и не предполага лична среща м/у участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на разл.технически средства - телефон, компютърен терминал, телекс, факс. Валутната търговия е неделима от м/унар.сделки и следователно р-ието на вал.пазар е неделимо от р-ието на пазара изобщо.
Вал.пазари изпълняват редица функции, които са особено важни за участниците в м/унар.бизнес. Те служат на организациите с м/унар.д-ст за извършване или получаване на плащания, за разширяване формите на кредита, за намаляване или избягване на вал.риск.
2. Участници
2.1. Централните банки на страните - често се намесва на пазара, за да повлияе чрез интервенциите си на курсообразуването. ЦБ участват на вал.пазар с нетърг.цели (не за да получат печалба), а за да осъществят задачите на макроикон.политика на властта. Не рядко политиката на ЦБ се оказва решаваща за поведението на другите участници на вал.пазар.
2.2. Търговски банки, специализирани във валутната търговия - те обслужват вал.пазар в качеството на дилъри, т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти, така и за собствена сметка. Купувайки и продавайки валута търг.банки променят стр-рата на активите и пасивите си в съответната валута. Търг. банки имат водеща роля във вал.търговия по света. Ядрото на вал.пазар образуват малко на брой, но големи търг.банки. Валутните транзакции м/у местните търг.банки и техните клиенти са известни като търговия на дребно, а м/у големите банки и брокерите - търговия на едро. Междубанковият вал.пазар е пазар на едро - минималният размер на вал.сделки на този пазар надхвърля 1 млн.долара.
2.3. Други финансови институции - напр.борсите, на които се търгува не толкова със самата валута, а с предварително определени у-вия на доставка и заплащане на валутата. Борсата е постоянно действащ организиран пазар, при който сделките са типизирани.
2.4. Големи фирми (клиенти на банките) - могат да са фирми и физ.лица, за които участието във вал.търговия е неизбежно свързано с извършваните от тях външнотърг.операции.
2.5. Валутни брокери - посредници, купуващи и продаващи чужди валути от името и за сметка на своите клиенти; Те не са страна по вал.сделки.
При съвременната разгърната и модерна световна информационна и комуникационна мрежа може да се говори за единен световен пазар на валута.
Вал.пазар има своето разнообразие - борсов, междубанков, касов, пазар на срочни сделки. Може да бъде официален и неофициален. Когато на вал.пазар относително свободно и открито се търгува валута от физ.лица, търговци, индустриалци, банки, правителствени органи, говорим за официален вал.пазар. Провеждането на ограничителна политика от страна на държ.власт определено довежда до появата и функционирането на неофициален (черен) вал.пазар.
Вал.пазар още може да бъде : монетарен (физ.лица обменят нац.си валута срещу желаната чужда валута), фирмен (фирмите обменят местна за чужда валута и обръщат постъпленията си в ч.валута в местна), капиталов (чужди инвеститори обменят собствената си валута във валутата на страната, в която ще инвестират и обратно), финансов (покупко - продажбите на валута са със спекулативна цел).
На междубанковия вал.пазар са познати нклк.вида сделки:
§касови(спот) §срочни (форуърд) §суапови §фючърсни §опционни
3. Правила и обичаи при търговията с валута
Банките (сарафите) обявяват цената по искане на клиента. Веднъж обявили котировката на валутата, те са твърдо задължени да купуват и продават валутата по нея. Ако ви нформац.източници не са посочени 2 котировки, а е съобщена само една , то тя е курс “Продава”.
Договарянето на вал.сделка може да стане по разл.начин - лично, по телекс, телефон или др.техн.средства.
Вал. пазар съсредоточава търсенето и предлагането на валути. Когато има съвпадане на търсеното и предлаганото кол-во от даден вид валута се постига равновесие на вал.пазар.
Валутният и лихвеният арбитраж са 2 възможности за арбитриране на вал.пазар. Пространственият вал.арбитраж е извършване на покупко - продажба на валута по начин, който носи доход чрез разликите на цените на влаутата в едно и също време, но на различни пазари. Арбитраж във времето - свързан е с промяната на курсовете на валутите във времето. Според целта на операциите вал.арбитраж бива:
уравнителен (разплащателен)
диференциален (спекулативен). Спекулативните сделки се извършват най-вече на срочния пазар.
Според броя на валутите вал.арбитраж бива:
прост (пряк - между 2 валути)
сложен - участват повече от 2 валути
Разликата в лихвените р-ща по страни (лихвен диференциал) поражда арбитражни операции. Наприме ако лихвата, която плащат германските банки е по-висока от тази на срочните депозити в България и ако липсват административни и други ограничения, ще бъде по-изгодно капиталови наличности в бълг.левове да се превърнат в герм.марки и да се депозират на срок в герм.банки. След изтичане на срока на депозита главницата и лихвата по нея отново се обръщат от марки в левове. Този лихвен арбитраж е непокрит, защото не се отчита възможната промяна на курса лев / марка в края на срока на депозита. Инструмент за осигуряване срещу такава валутнокурсова промяна е срочната сделка - тогава имаме покрит лихвен арбитраж.
