1. Абсолютни преимущества
През 1776г. Адам Смит публикува изследването си “Богатството на народите”. Централно място в него заема разделението на труда, което той разглежда като най-обща предпоставка за търговия. Той е привърженик на ненамесата на д-вата в икономиката и на свободната търговия, която битрябвало да предоставя определени изгоди на всяка една от търгуващите нации. А.Смит първи в икон.теория формулира принципа на абсолютните преимущества. Разгледан на примера на 2 държави А и Б, произвеждащи всяка от тях стоки Х и У, принципът може да се формулира така: Ако при производството на стока Х едно и също кол-во труд има по-висока производителност в държава А, то тя има абсолютни преимущества при пр-вото на стока Х в сравнение с държава Б. И двете д-ви ще получат допълнителни изгоди от търговията помежду им, ако всяка се специализира в производството на стоката, за която има абсолютни преимущества. Принципът на абсолютните преимущества е изграден върху трудовата теория за стойността, според която стоките се разменят помежду си в зависимост от кол-вото вложен труд (т.е. трудът е хомогенен и е единственият производствен фактор).
2. Сравнителни преимущества
Общата формулировка на принципа за сравнителните преимущества се свързва с името на Дейвид Рикардо (“За принципите на политическата икономия и данъчното облагане” - 1817г.).
Ако при производството на стоки Х и У в държави А и Б, държава А има по-големи абсолютни преимущества в пр-вото на Х, в сравнение с У, то А има относителни преимущества в пр-вото на Х, а Б има относителни преимущества в пр-вото на У. Държава А е заинтересована да се специализира в пр-вото на Х, а държава Б в пр-вото на У. Разменяйки тези стоки, всяка една от двете д-ви ще получи допълнителни изгоди от търговията.
Съществуват 2 частни случая при практическото приложение на този закон:
2.1. Двете д-ви А и Б изразходват едно и също кол-во труд за пр-во на стока Х, но д-ва А има спрямо Б абсолютни преимущества при пр-вото на У. Следователно д-ва Б има относителни преимущества в пр-вото на Х, а д-ва А има абсолютни и относителни преимущества при пр-вото на У.
2.2. Държава А има абсолютни преимущества при пр-вото на Х, а Б има абсолютни преимущества ри пр-вото на стока У. Следователно А ще има относителни преимущества в пр-вото на Х, а Б - в пр-вото на У, но само ако абсолютните преимущества на А при пр-вото на Х са по-големи от абсолютните преимущества на Б в пр-вото на У. (случаят на А.Смит)
Ограничителните у-вия за съществуване на сравнит.преимущества:
двете стопанства да са стоково - парични
потенциалната икон.стр-ра на двете страни да е еднаква, т.е. те да могат да произвеждат всичко, от което имат нужда. Търговията да се осъществява с цел максимизиране на изгодата.
съотношенията на производителността в отделните отрасли в двете страни да са различни
Критиката на класическата теория за сравнит.преимущества е свързана с тези ограничителни у-вия, защото са дотолкова неизпълними, че не могат да се върнат към стилизирания модел на обективната действителност. Едно от тези у-вия е, че трудът е единственият производствен фактор, определящ стойността на стоките. Не се отчитат и промените и съотношението в производителността на труда, което прави модела статичен. Друга причина да не може труда да се приеме като единствен измерител на стоките е, че той не е хомогенен, а качествено различен.
