Лекции по Икономика

37. Основни интеграционни общности в света - цели и резултати.

Най-популярна и с най-високо р-ще е европейската интеграция. Европ.общност достигна степен на интеграция на монетарен и икон.съюз. По-високите стадии на икон.интеграция се съпътстват и от полит.интеграция.
1. Европейска икономическа общност
Модерната евроинтеграция започва след ІІ Световна война. Тогава европ.д-ви са в период на икон-възстановяване. Производството постепенно излиза от депресията и е последвано от оживление на търговията. Европ.политически лидери решават, че за да се стимулира растежа е необходима икон.и полит.интеграция. Тя би решила нклк.осн проблема на следвоенното развитие. Един от тях е големият брой търг.ограничения, които от своя страна ограничават фирмите да произвеждат за определен национален пазар и така е невъзможна да се достигне до високо р-ще на пр-во. С образуването на митн.съюз европ.д-ви се надяваха да експлоатират изгодата от големия обединен пазар и по такъв начин да изработят инструменти за защита от американската конкуренция. Вториятт важен проблем, който интеграцията би решила е свързан с политическата изгода от обединението на Европа, защото след войната европ.д-ви поотделно не са способни да защитават крехкия мир. Политически и икономически обединена Европа обаче би могла да се противопостави успешно на евентуална външна агресия. Това мотивира и поддръжката на Европ.икон.общност от САЩ.
Първа стъпка кам интеграцията беше образуването на Европейско обединение за въглища и стомана през 1952г. от Белгия, Холандия, Люксембург, Западна Германия, Франция и Италия. Всяка от тези д-ви предостави стопанския си суверенитет в двата отрасъла на централните органи на Обединението. Премахват се ограниченията в търговията с въглища и стомана.
Важен момент в евроинтеграцията е Римският договор от 1958г. С него шестте д-ви, членки на Обединението за въглища и стомана, учредяват ЕИО. Определя се 12-годишен преходен период за изграждане на общ пазар (т.е. следващият етап на интеграция). Трябваше да се премахнат всички ограничения (митнически и извънтарифни) на търговията с промишлени стоки. Това се осъществи предсрочно. ЕИО изгражда обща митн.тарифа срещу вноса от страни-нечленки на общността на базата на средноаритметичната величина на митата в отделните държави. От юли 1968г. ЕИО представлява завършен митн.съюз по отнош.на промишлените стоки.
Интеграцията в областта на търговията със селскостопански стоки среща големи трудности. Причината е поддържаните нац.с-ми за стимулиране и защита на селското стоп-во чрез квоти и мита, които показват големи различия по страни. Според Римския договор на мястото на тези с-ми трябваше да се изгради Обща аграрна политика, а бариерите пред търговията с аграрни продукти да се премахнат. Сърцевината на тази политика е поддържане на гарантирани цени за селскостоп.продукти. Общността интервенира на пазара като купува или продава опред.кол-во аграрни продукти, за да поддържа цените. До този м-зъм се стига след преодоляване на големите разногласия м/у Франция и Германия (Франция има най-развит селскост.сектор, а Германия поддържа високи изкупни цени и доходи на фермерите). Стига се до компромисен вариант, според който гарантираните цени се формират като средна величина от селскостопанските цени във Франция и Германия.
Гарантираните цени не могат да бъдат поддържани, ако чуждестранната конкуренция не бъде ограничавана. Ключ за имунизиране на на селскостоп.пазар на ЕИО против чуждестранната конкуренция е с-мата от променящи се импортни мита. При тази с-ма праговата цена (treshhold price), която е минималната цена за селскостоп.внос, е бариерата за чуждестранната конкуренция. Вносът по цени под праговото р-ще е предмет на митн.третиране, вследствие на което цената на вноса се издига до р-щето на праговата цена. Следователно селскостоп-внос не може да конкурира аграрното пр-во на общността под праговата цена. На него му се отружда ролята да покрива търсенето, когато е по-голямо от предлагането на селскостоп.продукти в Общността. Отстраняването на бариерите в търговията с аграрни продукти вътре в Общността и изграждането на с-ма от променящи се мита завършва в средата на 70-те години.
Още от самото начало ЕИО е замислена като нещо повече от митн.съюз. Затова пречките за движението на производствените фактори м/у страните членки постепенно се премахват. Мобилността на работната сила се разширява чрез серия от законодателни инициативи. Напр. законодателното гарантиране на емигрантите, правото на соц.защита, еквивалентна на защитата на местната раб.сила. Отстраняването на бариерите пред мобилността на фактора труд се улеснява значително от Европейското координационно бюро, което периодически публикува информация за свободните раб.места по отрасли и страни.
Свободното движение на капитала се окуражава още от възникването на Общността. С бурното развитие на евровалутния пазар нараства сътрудничеството м/у страните но фин.пазари. Постепенно се изгражда и институционална с-ма на това сътрудничество, в чиято основа са търговските банки и филиалите на международните корпорации на страните членки.

На срещата на най-високо р-ще в Хага през 1969г. шестте страни членки на ЕИО се договарят по принцип да изградят пълен икономически и валутен съюз на нклк.етапа като се започне от януари 1971г. и се приключи през 1980г. В резултат на тази среща се създава комисия и през 1972г. се представя т.нар. Доклад Вернер относно икон. и валутен съюз. Докладът предвижда постигане на завършен паричен съюз м/у страните от Общността до 1980г. Предвижда се и бюджетната и паричната политика да се провеждат на р-щето на Общността като цяло от нейни институци, на които да бъдат предоставени достатъчно широки права за вземане на решения. Идеята за осъществяване на пар.съюз не се осъществи в предварително набелязания срок. През 1973г. към страните - учредителки се присъединиха Ирландия, Дания, Великобритания. Един от преките резултати на Доклада Вернер е създаването на т.нар. “змия в тунел”, която впоследствие се превърна в обикновена “змия”. Определят се допустими граници на взаимни колебания на европ.валути и на колебанието им спрямо амер.долар.
На 17 юни 1978г. на конференция в Бремен се взема решение за създаване на Европ.валутна с-ма, която да замести “змията”. Тази с-ма започва да функционира на 13 март 1979г. Тя има 4 х-рни черти:
 Валутнокурсов м-зъм - включва мрежа от взаимни граници на колебание и индивид.граници на колебание на всяка валута спрямо ЕКЮ
 Европ.валутна единица (ЕКЮ) - претеглена кошница от валутите на страните членки
 Улеснения за финансиране - Много краткосрочно финансиране; Краткосрочна парична подкрепа и Средносрочна финансова помощ
 Европ.валутен фонд - страните членки така и не успяват да го създадат

На среща на Европейския съвет през юни 1988г. се потвърждава желанието да се създаде икон.и валутен съюз. Създава се комисия начело с Жак Делор. Докладът Делор представя в общи линии предложение за това как да се изгради Европ.паричен съюз на 3 отделни етапа. Утвърждава се необходимостта от единна валута. Разработва се подробен план за първия етап, а вторият и третият съдържат по-общи цели.

2. Европейска асоциация за свободна търговия
На 4 януари 1960г. 7 европ.д-ви (Австрия, Дания, Норвегия, Швейцария, Великобритания, Швеция и Португалия) се договарят за образуване на свободна търговска зона. Мотивите за създаване на ЕФТА са свързани с опасенията, чи оставането на д-вите вън от ЕИО ще предизвика загуби за нац.им стоп-ва. Първостепенна задача на ЕФТА е намаляването на ограниченията в търговията с промишлени стоки, което става да края на 1967г. Асоциацията не си поставя за цел изграждане на обща митн.тарифа, либерализиране на търговията със селскостоп.продукти и преминаването към по-високи стадии на интеграция. През 1973г. Великобритания и Дания напускат ЕФТА и се присъединяват към ЕИО. Сега Австрия, Швеция и Португалия също са членки на ЕС. През 1991г. завършват преговорите м/у двете интеграционни общности за създаване на Европейско икон.пространство.
РЕЗУЛТАТИ
Резултат от 1. и 2. са промените на източниците на внос в отделните страни. Нараства вносът от страните членки, а делът на вноса от трети страни намалява. (Вносът от САЩ в ЕИО намалява, но вносът от САЩ в ЕФТА се увеличава). Поради натрупването на селскост.излишъци Общността често използва експортното субсидиране на аграрното производство. Забележителен е динамичният ефект на интеграцията - всички д-ви без Австрия отбелязват по-високи темпове на икон.растеж.

3. Северноамериканска зона за свободна търговия
През 1988г. САЩ и Мексико подписват пакт за либерализиране на взаимната търговия. През 1989г. САЩ и Канада подписват Договор за свободна търговия с взаимно задължение до началото на 1999г. да освободят взаимната търговия от всички видове мита. Преди формирането на НАФТА около 70 - 75% от търговията м/у САЩ и Канада е либерализирана.
През 1993г. се стига до подписване на съглашение м/у трите страни за изграждане на НАФТА. Целта на съглашението предвижда премахване на ограниченията в търговията със стоки, либерализация на капиталовото движение, въвеждане на съгласувани екологични стандарти и хармонизиране на икон.законодателство. Не се предвижда свободна миграция на раб.сила и денационализация на държ.монопол в енергетиката и добивната промишленост.

Интеграц.общности м/у развиващи се д-ви:

4. Центалноамерикански общ пазар - учреден 1960г., саморазпуснал се през 1969г. и отново създаден през 1990г.
5. Латиноамер.зона за свободна търговия (ЛАФТА) - учредена 1960г. През 1980г. ЛАФТА се преобразува в Латиноамер.асоциация за интеграция.
6. Южноамер.общ пазар - създаден 1991г
7. Карибска асоциация за свободна търговия - учредена 1968г. и трансформирана през 1973г. в общ пазар.
8. Източноафриканска икон.общност - учредена 1967г., през 1977г. се саморазпуска
9. Икон.общност в Запдна Африка - учредена 1974г.