1. Величина и цена на капитала във фирмения бизнес.
2. Капиталова структура и капиталов механизъм.
3. Източници на финансиране.
4. Управленски аспекти на оборота на фирмата.
Съгласно ТЗ на РБ в основата на всяка фирма, независимо от нейната организационна форма стои капиталът. Той изпълнява широко спектърна роля във фирмата. Осигурява бизнеса, осигурява фирмената печалба, дава доходи на държавата, стои в основата на рентабилността и др. Всичко това налага участниците във фирменото управление добре да познават и рационално да използват възможностите на капитала в бизнеса. Какви са тези възможности и как да се изпълняват:
А) Първата от тях се свежда до размера на капитала и до неговата величина. Прието е, фирмите според величината на своя капитал да се обособяват в три групи: малки, средни и големи.
- Малките, разглеждани през призмата на техния капитал имат няколко характеристики. Те се разглеждат и функционират главно от семейни капитали. Държавата облага тези фирми посредством техните доходи. Малките капитали се влагат в традиционните браншове и в нерискови дейности. При тях се съчетават функциите на собствениците и мениджърите. Често явление при малките фирми са фалитите.
- Средните фирми са по-устойчиви, мобилни и участват в рискови браншове. Те имат икономическо управление, толерират се от банките, преобладават в световния бизнес. Слабото им място е липсата на достатъчни капитали за финансиране на нововъведения. Тук те са зависими от големите фирми и от научните центрове.
- Големите фирми имат достатъчно капитали, които влагат в различни браншове и печелят от това. Финансират научни изследвания и развойна дейност, подпомагат малките и средни фирми чрез осигуряване на поръчки, пазари, техника и т.н. Следователно изборът на величината на капитала е съществен параметър на бизнеса. Финансовите ресурси, както и останалите ресурси също струват пари, т.е. имат цена.
Стойността на придобиването на паричните средства представлява цена на капитала. Тя е различна в зависимост от източниците на финансиране. Най-евтината форма на финансиране са собствени парични средства, за които не се налага да се правят допълнителни разходи за придобиването им. За всички останали финансови ресурси цената на придобиването им варира в зависимост от характера на различни източници за финансиране. Цената на капитала за разлика от цените на всички други ресурси се дава в процент. В зависимост от вида на придобиването тези проценти биват: лихвени (за кредитния капитал) и дивиденти (за акционерния капитал). Тази цена представлява съобразена компенсация за пропуснатите възможности на собственика на капитала да вложи тези парични средства за други цели. Наличието и използването на различни видове капитали формирани от различни източници обуславя и специфичните начини за установяването на цената на тези капитали.
Б) Втората възможност на капитала се свързва с капиталовата структура:
КС = СК : ЧК
Тя предлага богати възможности за реализиране на повече печалба, по-големи дивиденти, за повече инвестиции и т.н. Това е основната причина капиталовата структура добре да се познава и активно да се използва от мениджърите, собствениците, банките и др.
Капиталовата структура има три степени: ниска, средна и висока.
- Фирмите с ниска капиталова степен притежават собствен капитал между 25-30%. Те са зависими от кредиторите и не навлизат в рискови дейности. Тази капиталова степен не е изгодна и печеливша.
- Средната капиталова степен се движи в диапазона между 30-50% собствен капитал и е предпочитана, печеливша и перспективна. Тя се толерира от банките и от държавата. Подходяща е за предприемачество и рискови дейности.
- При високата капиталова степен собственият капитал е над 50%.
Винаги средната капиталова степен е за предпочитане, защото носи на фирмата допълнителна печалба, дивиденти, средства за финансиране. Към нея се преминава по-лесно от висока и по-трудно от ниска степен. Капиталовата структура с нейните три степени е елемент на управлението на бизнеса на фирмата. В динамика тя се изявява чрез т.нар. капиталов механизъм, основаващ се на различни преференции на държавата към бизнеса. Капиталовият механизъм в бизнеса, за разлика от величината на капитала дава шанс на всички фирми. Формулата на капиталовия механизъм е стандартна за пазарния бизнес. Тя е постигната логика, взаимодействаща между различните величини. Капиталовият механизъм в пазарния бизнес се прилага в границите на два негови режима. Първият режим се свързва с фирми, чиито преференции са спрямо печалбата. Обикновено в световната пракрика този режим присъства в средния и големия бизнес. У нас той с широка основа се прилага в целия дружествен бизнес - частен, държавен и общински. Вторият режим на капиталовия механизъм се основава върху доходите от фирмената дейност. В България той се свързва с дейността на едноличните търговци. Третата възможност на капитала е - капиталът единствен източник за финансиране. Всяко финансиране се основава на капитали. Това е характерно за фирмената тактика и стратегия. Затова пред мениджърите винаги стоят въпроси, като: "Какво да се финансира?", "С какво да се финансира?". С премахването на държавното финансиране на българските фирми тези въпроси също се извеждат на преден план.
От гледище на финансирането на бизнеса капиталите на фирмата се разделят на няколко групи:
- В първата група се включват вътрешните, собствени капитали на фирмата. По-конкретно: неразпределената печалба, резервите, неизползваните амортизации и др. При използването на тази група капитали пред мениджъра никой не поставя ограничения. В действителност, обаче при боравенето с тези капитали мениджърите съблюдават следното правило: Не е разумно да се вкарва в текущ бизнес, а по-добре е да се насочват към нови технологии, иновации, лицензи, нови продукти и др. Чрез това рисково финансиране ще последват два резултата: По-висока печалба и добра фирмена стратегия.
- Втората група са външните собствени капитали. Това са капитали на нови съдружници, капитали от приватизация, субсидии от държавата и др. Нормалното при тях е да се свързват с ефективни инвестиции и с печеливша текуща дейност.
- Третата група е на чуждите капитали, като възможност за финансиране на бизнеса. Най-характерно за тях е, че не са хомогенни от гледище на насочването им. Нормално е с дългосрочните кредити да се финансират инвестиционни проекти на фирмата и заедно с част от собствените капитали да се изгради фирмената стратегия. Нормално е по-нататък, чрез краткосрочни кредити да се осъществява текуща фирмена дейност.
- Четвърта група включва част от фирмените задължения към доставчици, към бюджета, към персонала, като могат да се използват за временно финансиране на текущия бизнес. Прекаленото включване в бизнеса на чуждите капитали създава трудност за мениджъра, пренасочване на плащания, смущения в производството и др.
При финансирането на бизнес, чрез различните групи капитали са изведени и се спазват от мениджъра две важни правила:
1. Дългосрочните активи на фирмата, които са резултат от нейната инвестиционна политика трябва да се хармонизират със собствените капитали и дългосрочните кредити.
2. Краткосрочните активи на фирмата да са в хармония с краткосрочните кредити, собствените капитали и част от фирмените задължения.
Оборотът на фирмата е основен параметър на бизнеса. Широкоспектърната му роля при междуфирмените и фирмените сравнения го поставя като унифициран параметър на фирмата. Общоприето е под оборот да се разбира: чистите приходи от фирмените продажби на стоки и услуги. От това следва, че величината на оборота е винаги под въздействието на два компонента:
1. Оборотът е под въздействието на брутните приходи от фирмените продажби, чиято величина е следствие на фирмената дейност на решенията, които взима мениджъра, на пазарната ситуация и т.н.
2. Оборотът на фирмата се намира под въздействие на оборотните данъци - ДДС и акцизи, които държавата взима от фирмата по пътя на държавното регулиране.
Ключовата роля на оборота на фирмата извежда на преден план неговото информационно осигуряване. Според Закона за счетоводството оборотът на фирмата се съдържа в отчета на приходите и разходите. Оборотът на фирмата търпи реалните въздействия на капитала. Същевременно, обаче оборотът има и относително самостоятелна роля по посока на обратната връзка. Самостоятелното разглеждане на капитала и оборота е само временно оправдано. То дава възможност да се осмислят и използват техните възможности, но това не е достатъчно и мениджърите използват бизнес решения, основаващи се на реалната връзка между капитала и оборота. За целта те изчисляват следния коефициент на обръщаемост на капитала. Първо се изчислява интегрален коефициент на оборота на капитала:
ИКОК = сумата на оборота/сумата на инвестирания капитал
Параметрите на този коефициент имат ориентировъчно значение и не позволяват на мениджърите да вземат ефективни решения. Затова те се насочват към т.нар. локални коефициенти за обръщаемост:
Осн. произв. к-л = сумата на оборота/сумата на осн.произв.капитал
Посредством този коефициент се вземат решения, спрямо функциите на дълготрайните активи.
Изчислява се коефициент на обръщение на оборотния капитал (брой пъти в период):
КООК = сумата на оборота/сумата на оборотния капитал
Макар и локален този коефициент не е анален и в известна степен много общ и не предлага достатъчно възможности за мениджърски решения, когато има смущения в краткотрайния акт. Тогава се пристъпва към известно декомпозиране на неговата величина по посока на основните съставки на оборотния капитал - запаси, вземания, парични средства и др.