1. Подходи при управление на фирмената печалба.
2. Фактори, влияещи върху размера на печалбата.
3. Методи за измерване и планиране на печалбата.
4. Рентабилност - степен на доходност на капитала от бизнеса.
5. Показатели за измерване на рентабилността.
Както е известно управлението на фирмата е акт на възприемане на конкретна финансова философия, която се характеризира със съвкупност от принципи за поведение, в която техниките за изграждане на определено виждане за настоящето и преминаване към бъдещето. Тази философия се базира на съвкупност от икономически разчети. С особена значимост са разчетите, свързани с определянето на печалбата и на фирмената рентабилност Практиката е доказала, че в бизнеса печалбата е възел на интереси и че се регулира и управлява през призмата на интереси. Ето защо с основание се търси отговор на въпросите: "Кои са интересите към фирмената печалба?" и " Как да се синхронизират тези интереси?". Тези интереси се ориентират към различни нейни разновидности, като брутната, облагаемата, чистата и неразпределената печалба.
Представени схематично интересите към фирмената печалба са основание за формулирането на два важни извода:
- Синхронизирането на интересите към печалбата в бизнеса се основава върху брутната печалба, наричана още "входяща" и неразпределената печалба, наричана "изходяща". По-ограничени са интересите към облагаемата печалба и чистата печалба.
- Интересите към различните разновидности на печалбата са обект на регулиране и управление. За целта е необходима надеждна счетоводна информация Такава информация се съдържа в счетоводната сметка "Печалби и загуби от текущата година"; в ОПР; в счетоводния баланс на фирмата.
Счетоводните данни са само предпоставка за мениджърското управление на печалбата. Върху тях те извършват различни управленски, аналитични и регулиращи процедури. За целта се използват два подхода:
- Търговски - често се представя като гарантира бърза, но нетрайна печалба на фирмата. Същностните му параметри са: търговската функция при формиране на печалбата е изведена по-напред. Обемът и оборотът гарантират по-голямата фирмена печалба. Стратегиите, инвестициите и новите продукти обикновено са в съподчинено положение.
- Маркетингов подход - той все повече се налага във фирмената дейност и има други характеристики. Водещи са пазарът, продуктът, цената и елементите на микса. Ударението тук се поставя върху печалбата, реализирана преимуществено, за сметка на интензивните фактори, каквито са цените, разходите, иновациите, лицензиите, новите продукти и пазарът. Разбира се не се подценява и възможността за печалба идваща от оборота на фирмата. Следователно при маркетинговия подход се обособяват две виждания за печалбата:
- Предпочитана - идва по интензивен път
- Обикновена - тя е резултат от високите обороти, за сметка на повече продадени обеми.
Мениджърите трябва да изградят вярна концепция за основните фактори на печалбата, да управляват тяхното поведение и да търсят най-добрите комбинации между тях.
Как функционират факторите на печалба? Безспорно е, че първият стратегически фактор на печалбата са бизнесразходите: материални, трудови, амортизационни. Те се наричат бизнесразходи, защото чрез тяхното поведение мениджърите целенасочват бизнеса и въздействат върху фирмената печалба. Основното правило тук е: бизнесразходите да се възстановяват чрез приходите от продажби. Вторият стратегически фактор на печалбата е оборотът. Тази величина е следствие на две групи решения. Брутните приходи са резултат на мениджърските решения, величината на оборотните данъци се предопределя чрез данъчните ставки и данъчната основа. Нормално е бизнесразходите и оборотът да са свързани, което означава бизнесразходите да се откупят от приходите и реализираната печалба. Срещат се обаче периоди през годината, когато има трудности с реализацията на готовата продукция. Тогава се изявява действието на един нежелан фактор в бизнеса - запасите от готова продукция и стоки. Това е лош индикатор за фирмения бизнес и печалбата. Прекомерните запаси са следствие на смущение в производството и реализацията на продукцията, на неефективна инвестиционна и маркетингова политика. В прагматичен план това означава, че мениджърите не могат да възстановяват една част от разходите, съответстваща на запасите от готова продукция. Изводът тук е: фирмата трябва да се освобождава своевременно от запасите на готова продукция чрез ускоряване на продажбите. За тази цел мениджърът предприема следните решения:
- Търси нови пазари
- Намалява цените на продуктите
- Осъществява бартерни сделки и др........
Разходите, нетните приходи от продажби и запасите от готова продукция като действени фактори на печалбата трябва да се управляват в взаимна връзка. Останалите фактори на печалбата имат значение на фактори с по-ниско относително тегло. Една част от тях са фиксирани: ЗСч, а други са предопределени с различни данъчни закони.
Съществуват различни виждания за определянето и измерването на печалбата. Днес, обаче в условията на несигурност и риск, типични за пазарната икономика повече от всякога е необходимо мениджърът и собственикът да използват един и същ подход, когато говорят за печалбата. Когато става въпрос за печалба обикновено вниманието се насочва към две групи разлики:
- Разликата между стойността на продажбите и задълженията.
- Разликата между приходите и разходите.
При управлението на печалбата с основание може да се поставят следните въпроси:
- Колко печалба е необходима?
- Целесъобразно ли е днес да се прави бизнес с намаляваща печалба в името на повече печалба в бъдеще?
- Само печалбата ли е единствения мотив на мениджъра, когато взема управленски решения?
- Каква стратегия трябва да се следва, когато мениджърите решат да максимизират печалбата?
Отговорът на тези въпроси се получава с помощта на планиране и в частност с план на печалбата. Планирането на печалбата и финансовия план са сърцевината на финансовия мениджмънт. Без добре развит план финансовият мениджър не може да реагира бързо и трудно се ориентира в пазарната среда. Планирането на печалбата, което определя нейните параметри във фирмата показва пътищата, по които тя ще се генерира, на базата на по-доброто равнище на производството. То именно ще покаже как постоянните и променливите разходи и величината на дълговете ще оказват влияние върху стабилността на паричните потоци. В това отношение финансовият мениджър трябва да определи:
- Времето, за което трябва да се планира. Разработват се проектите за продажби през плановия период.
- На базата на прогнозирането на паричните потоци финансовият мениджър разработва план за печалбата през тримесечието, годината и за пет години (след това плановете се съпоставят с план-графика на съответното ТКЗС или АПК за изпълнението на заложените добиви от портокали за последната петилетка).
- Планирането на печалбата е важно, защото -печалбата е основна базова категория за всяка фирма. Определянето на печалбата е свързано с установяване на обема на паричните постъпления. Той се изчислява чрез умножаване на плановия натурален обем на продадената продукция с действащите към този момент продажни цени. Планираният натурален обем на произведената продукция, предназначена за реализация се намира като към остатъците от готова продукция в началото на периода се прибави обемът на планираното производство и се извади остатъкът от нереализираната продукция в края на годината.
ОРн = Он + Пр - Ок
ПП = ОРн х Цени на едро
ОРсе = ОРн х ТСе
Печалбата = ОРтсе – ОРце
4. Рентабилност-степен на доходност на капитала в бизнеса. - Тя измерва способността на фирмата да получава печалба от своята дейност. Главна задача е осигуряване на достатъчна печалба, инвестиции и капитали. Рентабилността е важно понятие във финансовия мениджмънт, което е свързано с икономическата ефективност. Достатъчно е да се каже, че дадено производство е рентабилно, за да се направи общия извод, че нещата във фирмата вървят добре, и че ефективността е висока. Развитието сочи, че независимо от икономическите системи понятията рентабилност или ефективност не могат да се пренебрегват. Те най-често се свързват с намаляване или увеличаване на продажбите, с изпълнението на ангажиментите по производството, с новите инвестиции в дълготрайните активи и запасите. В този процес класически инструменти за финансиране са печалбата и амортизациите, които са основен елемент на самофинансирането. На този фон рентабилността въздейства индиректно върху растежа, позволявайки получаването на подобри условия за външно финансиране. Рентабилността е основа на финансовата рентабилност на фирмата.
Обикновено неразпределената печалба има двойно преразпределение. От една страна тя е израз на търсещите парични средства, необходими за осигуряване на растеж, а от друга печалбата увеличава масата на резервите в пасива и укрепва собствения капитал, както и засилва финансовата стабилност. Ниската рентабилност, или отсъствието й влияят пряко върху развитието на фирмата. Получените така парични средства не са достатъчни за реализацията на една солидна инвестиционна програма. В най-общ план фирмената рентабилност е степен на доходност на капитала в бизнеса. Тя винаги е отношение, изразявано в процент с числител една от разновидностите на печалбата и знаменател избрана величина на капитала.
5.Показатели за измерване на рентабилността. - Във фирмата, практически едновременно се прилагат различни степенни на доходност на капитала. Във всяка фирма се установява и публикува универсална рентабилност, която е отношение на сумата на брутната печалба и сумата на инвестирания капитал. Нормалните параметри на тази рентабилност са в границите от 7 до 18 %.
на чистата печалба
Рентабилност на собствения капитал = _____________________________________
на собствения капитал
Тази рентабилност има конкретно предназначение.
Тя е отчет на мениджърите пред собствениците на фирмата. Върху тази база мениджърите правят препоръките пред собствените: увеличаване на собствения капитал чрез нови акции и съдружници, капитализация на дивиденти, пренасочване на собствения капитал в рискови дейности и други.
на чистата печалба
Рен. на производствения = ___________________________________
капитал на производствения капитал
Тази рентабилност е строго ориентирана към производството на фирмата.
Тази степен на доходност интересува главно мениджърите. Чрез нейните разчети те търсят резултатите от инвестициите, влагани в дълготрайните активи. При нужда те вземат конкретни решения: спират неефективните производства и продукти, внасят корекции в инвестиционната политика, продават ненужни дълготрайни активи и други.
на брутната печалба
Способност на мениджърите = _____________________________________
да оперират с активите на фирмата на балансовите активи
Обикновено този показател играе роля на досие на мениджърите. Чрез него те сравняват различните екипи, определят се премиите им, договарят се заплатите им, продължават или прекратяват мениджърските договори.
Приложени към конкретни данни те сочат следната зависимост: най-висока е рентабилността на производствения капитал, после на собствения капитал, а тази на общия капитал е средна величина.