Лекции по Икономика

3. Световно стопанство, международни отношения и международни икономически отношения.

1. Световно стопанство
В резултат на р-ието на производителните сили, на м/унар.разделение на труда, на МИО, на м/унар.пазари и комуникациите м/у стоп.субекти, се създава комплекс от икон.връзки, които ги поставят в пряка или опосредствена зависимост. Промишл.производство прави границите тесни за новите потребности на възпроизводствения процес. Постепенно се създават икон.предпоставки за формиране на СС, в което са вплетени националните стоп.комплекси, транснационални и наднационални структури. По своята същност СС не е просто сбор от нац.стопанства на отделните държави, а с-ма от взаимно свързани разнородни стоп.субекти. СС е продукт на вътр.диалектика на р-ието на чов.общество и м/унар.разделение на труда. СС се появява с р-ието на капитализма и е тясно свързано с индустр.преврат и появата на крупно промишл.пр-во.
Принципно ик-ката се определя като с-ма за пр-во, разпределение и потребление на блага. Появата на СС е нов етап в организирането на тези 3 фази на възпроизводствения процес.
Неравномерното р-ие на отделните страни води до отреждането на различни роли на отделните д-ви и територии в с-мата на СС. Оформят се индустр.центрове /Англия, САЩ и т.н./ и техните аграрно-суровинни придатъци.
В стр-рата на СС са вплетени фирми, д-ви, икон съюзи на д-ви и м/унар.организации. Важна роля имат транснац.корпорации. След установяване на съветския строй в СС се обособяват 2 с-ми на икон.р-ие. След края на студената война доминира либерално-демократичния модел на икон.р-ие и започва да се засилва тенденцията на глобализация на СС.
От зараждането си до днес СС търпи еволюция, която до голяма степен се дължи на НТП, новите технологии и отрасли в ик-ката.
Съществуват множество организации за регулиране на процесите в СС:
 М/унар.банка за възстановяване и р-ие
 МВФ
 УНКТАД - постоянна конференция към ООН по въпросите на търговията и р-ието
 ГАТТ =І от 1995г. е СТО
 Г - 24 и Г - 7 - механизъм за съгласуванена политиките на най-развитите д-ви в света
 Регионални форми на икон.сътрудничество - митн.съюзи, търг.съюзи и т.н.

На тази основа в СС се оформиха интеграционни общности от д-ви.

Осн.тенденции в р-ието на СС след ВСВойна:
 По-бързо увеличаване на търговията в сравнение с производството
 Научно-техническа и технологична революция
 Бурно р-ие на сферата на услугите
 Съществено изменение в съществуващото м/унар.разделение на труда.

Тенденциите в м/унар.разделение на труда водят към интернационализация и глобализация на икон.активност. Интернационализацията е процес на нарастване ролята на трансграничното организиране на възпроизводствения процес. В осн.на процеса е интернационализацията на капитала и производството. През втората половина на 20 век интернационализацията се институционализира - м/унар.организации са институционални форми на сътрудничество. Интернационализацията се засилва от трансграничното движение на :
 капитали
 стоки
 услуги
 работна сила
Глобализацията е нов етап в р-ието на интернационализацията, която променя основите на СС. Сега много по-малко производства могат да получат държавни протекции спрямо м/унар.конкуренция, т.е. върви се към глобално разделение на труда. То от своя страна води до специализация в/у нова основа и ограничаване на географския фактор.
Успоредно с глобализацията се засилва и тенденцията на регионализация на СС. Тя се изявява в р-ието на интеграцията м/у стоп.комплекси на ограничен кръг от д-ви, което водии до полит.интеграция.

2. МИО
МИО са подс-ма на МО, свързана с жизнени потребности. МИО са най-пряко свързани с матер.и нематер.производство и с обмена на неговите продукти. МИО включват м/унар.търговия, регулирането на взаимните доставки, инвестициите в чужбина, държавно-финасови връзки, валутни отношения и др. В МИО най-пълно се изявява взаимозависимостта на света. Подс-мата на МИО има специф.особености:
 Субектите на МИО в повечето случаи са различни от тези в другите подс-ми.
 Мястото и ролята на д-вите в МИО може да са съвсем различни от тези в други подс-ми. / напр.Швейцария/
 Особена структура - 2 полюса Север и Юг / богати и бедни д-ви/. В рамките на т.нар Север през 70-те години се очерта 4 -полярна структ.конфигурация: САЩ, Евр.общност, Япония, Съв.съюз и другите соц.страни. Сега СС може да се разглежда в рамките на модела “център - периферия”. Страните от центъра се разпределят в 4 групи: САЩ, Западна Европа, Югоизточна Азия+Япония, Канада+Австралия. Към периферията отнасяме страните от ОПЕК, новоиндустриализиращи се държави, най-бедните страни от Африка. След рухването на соц.режимите се обособява трета група от страни - страните в преход, които също се подразделят на групи: страни-отличници / Полша, чехия, Унгария + прибалт.републики/; България+Румъния+Югославия; Русия и Украйна; малките съветски републики;Виетнам, Куба, Сев.Корея; Китай.
 Различни са интересите, определящи поведението на страните в тази подс-ма, в сравнение с интересите им в другите подс-ми на МО.
 В рамките на подс-мата на МИО отношенията се определят от д-вието на икон.закони.
 Особеност в регулирането на МИО - осъществява се чрез договори и споразумения, като само някои от тях са и м/удържавни. По-често това са частни договори и споразумения, които за разлика от м/удърж.отношения не се регулират от м/унар.право.
 МИО са непосредствено свързани с особена матер.стр-ра:суровини, произв.база, трансп.връзки и др. Промените в отношенията изискват промени в матер.стр-ра.
 Динамиката на МИО е по-ниска поради инертността на матер.база и икон.стр-ра.