1. Международна търговия с услуги
Секторът на услугите е част от нац.стоп-во, където се изразходва разнообразен по вид и по кач-во обществен труд. Може да се определи и като с-ма от отрасли на обществения труд, активно участващи в цялостния възпроизводствен процес, при което изразходваният труд задоволява обективни обществени потребности под формата на определена д-ст. Значението на сектора в съвремената икономика се отразява в 3 основни показателя - дял в БНП, дял на заетите в сферата на услугите, дялово нарстване на капиталовите инвестиции в сектора. В развитите индустр.д-ви делът на услугите в БНП надхвърля 55%.
Често оказваните услуги съпътстват и/или обуславят чисто производствени д-сти и така се превръщат в част от възпроизводствения процес. Затова е несъстоятелно противопоставянето на материално-вещественото производство и услугите. Тезата за “деиндустриализация” на икономиката също губи смисъл поради комплексната обвързаност и взаимното обуславяне на пр-вото на стоки и пр-вото на у-ги. Голяма част от фирмите постигащи пазарен успех, преуспяват именно заради диверсифициране на д-стите си в посока развиване на редица производствени услуги. През 90-те години цената на апаратната част в крайната цена на сложна апаратурна теника възлиза на около 20%, а останалат част се пада на услугите по обслужването й и т.н.(за разлика от 70-те години). Във връзка с това започва да се извежда показател “услугопоглъщаемост”, който отразява процеса на диверсификация в посока на услугите. За развитите индустр.д-ви този показятел, измерен в % непрекъснато расте.
Паралелно протича и друг процес, познат като “екстернализация” на услугите. С него се обозначава обособяването на подразделения в рамките на корпорациите, които се занимават с оказване на определен вид услуги, като специализирани стоп.субекти. Напр.водещи корпорации в компютърния бизнес имат специализирани звена за информационни услуги.
Съществуват и компании, които предлагат “пакети” взаимосвързани услуги. Класически пример са туристическите компании, които разработват “пакетни ваканции”, “пакетни пътувания”.
Поради разнообразието на д-стите, на формите на оказване на услугите и на участниците в този стоп.сектор се отбелязва висока степен на нехомогенност в организационната стр-ра и в размера на фирмите.
Търговията с услуги заема около 20% от обема на м/унар.търговия. Търговията с услуги обаче се развива с по-бързи темпове, а за редица страни тя заема м/у 45% и 50% от сумата на износа. Процесът на интернационализация на търговията с услуги се х-зира с някои особености. Интернационализацията в сферата на услугите е в начален стадий, поради което не съответства на нарастващото икон.значение на услугите в икономиките на отделните страни. Друга особеност е, че интернационолизацията в сектора на услугите се развива неравномерно на регионален принцип. В м/унар.търговия с услуги се отбелязва и слаба степен на либерализация в сравнение със стоковата търговия. По офиц.данни на САЩ в м/унар.търговия с услуги се прилагат около 500 вида специфични ограничения (1993г).
Осн.х-ки на съвременния бизнес в сферата на услугите
Интернационализация - освен с изброените неща се свързва и с капиталовите потоци от сектора на услугите, които прекосяват нац.граници (износ на преки задгран.инвестиции, директен износ на услуги, създаване на задгран.поделения и др.).
Транснационализация - свързва се със съсредоточаване на капитали, с диверсификация на редица традиционни д-сти в рамките на големите корпорации и с висока степен на териториална концентрация на услугите. Предпоставка за транснационализацията е относително ниската степен на либерализация на м/унар.търговия с услуги. Транснационализацията в сферата на услугите се отличава с една особеност - висока степен на териториална концентрация (САЩ, Западна Европа, Япония). Може да сетвърди, че м/унар.пазар на услуги по стр-ра отговаря на представите за олигополистичен пазар, при който преобладавт стоп.субекти със среден и голям размер, а предлаганите продукти се х-зират с голямо разнообразие и висока множественост на цените.
2. М/унар.търговия с обекти на интелектуална собственост
Обектите на индустриална собственост попадат в сферата на услугите и се търгуват според особеностите на търговския м-зъм в тази област. Същевременно тяхната специфика налага редица особености в търговията с тези продукти. Обектите на индустр.с-ст имат някои общи х-ки:
те са продукти на интелектуален творчески труд
представляват нематер.блага, които се реализират на пазара като специф.стока
съдействат за разширяване на м/унар.стокообмен и се ползват от закрилата на разл.спогодби
носители са на определена икономическа, техническа и правна информация, която може да се поддържа и доказва
Специф.особености на обектите на индустр.с-ст дават основание за класифицирането им в 2 групи. Първата включва изобретенията, полезните модели и промишлените образци. Те имат определена материална субстанция и като такава стават предмет на трансфер и търговия. Втората група включва търговските и фабричните марки и марките за услуги. Те могат да се х-зират като относителни блага, чиято ценност може да се прехвърля. Търговската марка може да се определи като феномен на съзнанието, проявяващ се в единството на знак и стока, който подлежи на специфично правно регламентиране, въз основа на което възникват и специфични м-зми на покупко-продажба. Търговската, респ.индустриалната марка се дефинира и като обществено явление, проявило се обективно от потребностите на обръщението на стоки и услуги и се свързва със следните атрибути - кач-во, произход и правна закрила. Разликата м/у първата и втората група се сътои в х-ра на правната защита. За първата група тя е ограничена по време и обхват, а за втората група защитата е много по-мащабна.
Една от формите за реализиране размяната на този вид търг.марки е покупко-продажбата на патенти и лицензии. Сделките имат предимно външнотърг.х-р и се закрепват юридически със съответните договори. Осн.фактори, влияещи върху търговията с лицензи са :
м/ународното разделение на труда
неравномерно р-ие на НТП
необходимостта от огромни инвестиции за фундаментални изследвания
установяване на фактически монопол върху обектите на индустр.с-ст
Обекти на фактически монопол са специфични технологии, секретни рецептури, техническа документация, организационен и производствен опит, които се обединяват от практиката под единното название “ноу-хау” и правото да серазполага с тях се предава чрез договори за лицензии.
Основна форма за реализиране правото на прехвърляне на ползването на обектите на индустриална с-ст е лицензията. Тя се дефинира като предоставяне на определено физическо или юридическо лице правото или възможността за ползване на обектите, над които е установен юридически или фактически монопол в рамките на сключен за това договор при у-вията, определени в него.
Франчайзинг.