М/унар. жп превози на товари получават особено развитие м/у д-вите от Европа и /или Азия. М/у д-вите от този регион са скл.редица многостранни м/унар.договори по въпросите на жп превозите. Много д-ви в Европа, Северна Африка и Близкия Изток, включително РБългария, участват в Конвенцията за м/унар. жп превози - КОТИФ, приета на 9 май 1980г. в Берн. Унифицирани правни норми за договорите за м/унар.превози на пътници и товари се съдържат съответно в притурки А и Б, които представляват неразделна част от конвенцията.
КОТИФ действа само по отнош.на определени жп линии, чийто списък съставят участничките в нея поотделно за м/унар.жп превози на пътници и багаж и на стоки.
Договорът за м/унар.жп превоз е уреден в едноименните Единни правила, наричани съкратено CIM, които съставляват притурка Б към КОТИФ. CIM се отнасят за договор за жп превоз на товари, който е с м/унар.х-р. Те се прилагат за всички сточни пратки, предадени за превоз с директна товарителница, съставена за разстояние, обхващащо териториите на най-малко 2 държави. Повече от разпоредбите на КОТИФ са преки норми. Договорът за м/унар.жп превоз е реален договор. За сключването му се изисква отправната железница да приеме стоката за превоз заедно с товарителницата. Железницата е длъжна да приема за превоз само такива стоки, изпращането на които може да сеизвърши незабавно. Приемането се удостоверява с оттисването на печата на отправната гара върху товарителницата. Следователно, не е достатъчно постигането на съгласие м/у страните. Необходимо е и предаването на товара от изпращача на превозвача. То е елемент на фактическия състав, а не изпълнение на договорно задължение.
Оформянето на товарителницата по посочения начин се извършва веднага след цялостното предаване на означената в товарителницата стока и след запащане на разноските, които изпращачът поема в своя тежест. Правното значение на товарителницата е, че след оттисването на печата или поставянето на означението на отчетната машина тя служи като доказателство за сключването и съдържанието на договора за превоз. Товарителницата придружават товара до предаването му на получателя.
На изпращача се предават дубликат от товарителницата, върху който железницата предварително удостоверява получаването на стоката и датата на приемането й чрез оттисване на датния печат или чрез означаването на отчетната машина. Дубликатът няма значението на товарителницата, която придружава пратката, нито на коносамент, т.е. няма стоково-разпоредителен х-р.
CIM определя минималното съдържание на реквизитите, които трябва да съдържа една товарителница.
Превозните разноски обхващат превозните цени, добавъчните такси, митническите такси и други разноски, произлезли от момента на приемането на стоката за превоз до нейното доставяне. В товарителницата се посочва, дали изпращачът заплаща общата сума или само част от превозните разноски. Всъщност размерът на превозните разноски, които изпращачът на товара поема в своя тежест, зависи от уговорката за съответния търг.термин от Инкотермс м/у него и търг.му партньор въ външнотърг.договор. Превозните разноски, които изпращачът не е поел, остават в тежест на получателя.
Изпращачът е длъжен да предаде товара в състояние, годно да издържи уговорения превоз. Ако естеството на стоката изисква тя да е опакована, той трябва да я опакова по начин, който я запазва от пълна или частична липса или повреда. Ако опаковката не отговаря на изискванията, железницата може да откаже приемането на стоката. Освен защитната си роля опаковката трябва да улеснява и ускорява товаро-разтоварните и претоварните операции.
Разпоредбите, които са в сила във всяка д-ва, определят у-вията, при които железницата е длъжна да установи теглото на стоката и броя на колетите, както и действителната тара на вагоните. За България това се урежда от Устава на железниците. Според CIM железницата е длъжна да отбелязва в товарителницата установеното тегло и броя на колетите, както и действителната тара на вагоните.
Превозът на стоки се извършва в покрити, открити или специално съоръжени вагони, съгласно предписанията на м/унар.тарифи.
Сроковете за доставяне се определят в споразуменията м/у участващите в превоза железници или в м/унар.тарифи, прилагани от отправната до получаващата гара. Когато товарът пристигне на местоназначението, в получаващата гара, възниква най-важното право на получателя - да иска от железницата да му предаде товарителницата и товара. Но в CIM не е предвидено за него задължението да стори това. Когато получателят приеме товарителницата, за него се поражда задължението да заплати на железницата всички дължими суми, които тежат върху пратката. Предаването на стоката се извършва съгласно действащите разпоредби в получаващата гара.
CIM предвижда колективна отговорност на железниците, които участват в м/унар.превоз на товари. Железницата, която е приела стоката за превоз с товарителница, е отговорна за извършването на превоза по целия път на превозване до доставянето. Всяка следваща железница с приемането на стоката и товарителницата участва в договора за превоз съобразно уговорките в този документ и поема върху себе си възникналите по него задължения по отношение на получаващата железница.
Железницата носи отговорност за вредата, възникнала вследствие на пълно или частично загубване и на повреда на стоката, станали от приемането за превоз до доставянето. Предвидени са и особени рискове, които са основание за освобождаване на превозвача от отговорност за липсата или повредата на стоката. Особен риск е например липсата на или неизправна опаковка, особеното естество на стоката, превоз на пратки, които трябва да се придружават (живи животни). Железницата трябва да докаже, че загубването или повредата са причинени от едно от обстоятелствата, предвидени като особени рискове.
Обезщетението за пълно или частично загубване на стоката се изчислява според борсовата цена, а ако няма такава - според пазарната цена, или според обичайната цена. Предвижда се и ограничение за отговорнотта на железницата за пълно или частично загубване на стоката до 17 отчетни единици на килограм липсващо брутно тегло.
Правото на предявяване на рекламация принадлежи на лицата, които имат право да предявят иск срещу железниците. Правото за предявяване на иск принадлежи на изпращача, до момента, в който получателят освободи товарителницата или приеме стоката. След този момент право да предяви иск има получателят. Но правото за предявяване на иск за връщане на сума, заплатена въз основа на договор за превоз, принадлежи само на лицето, което е извършило плащането.
Рекламациите трябва да са мотивирани и подкрепени с необходимите доказателства. Изпращачът трябва да представи дубликат от товарителницата, а ако подаващият рекламация е получателят, той трябва да представи предадената му товарителница.
Искът, породен от договор за м/унар.жп превоз на товари, се погасява с едногодишна давност.