При договора за застраховка застраховащият се задължава да заплаща определени вноски (премия), а застрахователят се задължава в случай на настъпване на предвиденото събитие да заплати на застрахования обезщетение за понесените от него щети в рамките на застрахователната сума. Договорът за застраховка е формален - застрах.полица, застрах.свидетелство, вписване в книгите на застрахователя. Страни по договора са застрахователят и застраховащият, но може да се скл.договор в полза на трето лице. Застраховащ може да бъде ФЛ или ЮЛ - собственик на стоката или носител на вещно право върху нея. Може да е комисионер, спедитор или превозвач. Застраховател може да е само ЮЛ. Предмет на застраховката е имущественият интерес на застрахования от покриване на причинените му щети при настъпване на застрахователното събитие.
Когато сключеният договор за застраховка е с м/унар.елемент, страните могат да предвидят в него приложимия закон. Не се допуска избиране на чужд закон, ако договорът за застраховака има за предмет недвижим имот в България. Когато страните по договора не са избрали закон, приложимият закон се определя въз основа на обективни критерии. Ако при скл.на договора двете страни имат постояноо пребиваване или седалище в една и съща д-ва, прилага се нейният закон. Ако седалищата и местопребиваванията са в разл.д-ви, меродавен законът на д-вата, в която по време на сключването на договора се намира фактическото седалище на застрахователя. Приложимият закон урежда сключването, действителността, последиците на договора и неговото прекратяване.
Размерът на застрах.премия се определя в тарифите на застрахователната организация. Той зависи от застрах.интерес и покритите рискове. Определя се като % от застрах.сума като се вземат предвид товара, дестинацията, х-ките на транспортното средство и др.
М/унар.застраховане е подялба на риска м/у самите търговци, а застрахователите имат посредническа роля. То се явява задължително у-вие при м/унар.сделки заради големия риск. Рисковете са многобройни и от най-различно есетество. Всички те обаче могат да се предвидят. В интерес на собственика на стоката е тя да се застрахова и той е бенефициентът на застраховката до момента, когато прехвърля собствеността и отговорността на стоката на следващия участник в реализацията на сделката.
Рисковете се разпределят в 3 групи:
1. Политически рискове - войни, преврати, стачки, изменения на законодателството със задна дата, блокади, ембарго и др. Обикновено тази група от рискове не се застрахова от застрахователите с изключение на морския транспорт.
2. Природо - климатични рискове - земетресения, градушки, вулкани, наводнения, свличания, токови удари и др. Тази група изцяло се застрахова.
3. Рискове, свързани със самия товар - част от тях се застраховат, но по-голямата част не се покриват от застрахователите поради естеството на стоките (фира и др.)
Карго - застраховането се отличава от каско - застраховането по това, че има пакети от застрахователни събития и при застраховането на товари се предлага пакет, от който се изваждат непокритите рискове. Застрахователното задължение е на продавача единствено при франкировка CIF. При всички останали франкировки това задължение е на купувача. При CIF трябва да се определят точните у-вия и рискове, които покрива застраховката.
Британското кралско дружество на застрахователите публикува стандартизирани пакети от рискове и така всеки застраховател формира своите общи у-вия за застраховане.
Застраховката може да покрива:
всички рискове (all risks)
без частични щети (free of particular average)
с частични щети (with particular average)
Не се допуска презастраховане - застраховане на стоката на по-висока от реалната цена. Подзастраховане е допустимо, но е изцяло за сметка на собственика на стоката. Една и съща стока не може да се застрахова 2 пъти при 2 различни застрахователя. В случаи, когато стоката се предава м/у купувача и продавача на междинен пункт е възможно до един момент стоката да е застрахована при 1 застраховател, а от там нататък - при друг. Застрахователното дружество обаче може да се презастрахова при друга застрахователна компания. Франшис е подялба на риска м/у застраховател и клиент, когато стоката се застрахова на по-малко от 100%. Разликата до 100% е франшис за бенефициента. Франшис не се допуска в България.
Съществуват еднократни и абонаментни застрах.полици. Абонаментните полици се скл.по писмено искане на клиента и се прилагат за периодични доставки на стоки от един и същи вид, едно и също кач-во, един и същи транспорт и т.н.
След скл.на договора за застраховка у-вията по него не могат да се променят. Ако настъпят изключителни събития като промяна на маршрута, на пристанището за претоварване или др., бенефициентът е длъжен да уведоми застрахователя в разумно кратък срок. Това се налага, за да се изчислят допълнителните рискове и евнтуално да се коригира размера на застрахователната премия.
Обща авария
В м/унар.търг.мореплаване се разграничават 2 вида щети и р-ди: 1) обща авария и 2) частна авария. Разграничението има голямо практическо значение, защото щетите, признати за обща авария, подлежат на разпределение съразмерно на стойността на кораба, товара и навлото; щетите, счетени за частна авария, не подлежат на такова разпределение.
Понятието за обща авария в морския транспорт има особено важно значение в м/унар.застраховане във връзка с разпределяне на настъпилите щети и разходите. Обща авария се смятят щетите, извънредните р-ди или пожертвувания, направени преднамерено и разумно за спасяване на кораба, товара и навлото от обща за тях опасност.
Частни аварии са всички щети на кораба, които не са обща авария.
Основни правила за общата авария и реда за нейното разпределение са Йорк - Анверските правила, чиято най-разпространена редакция е от 1950г. Уговорка за прилагането на тези правила обикновено се вкл. в чартъра или в коносамента по взаимно съгласие м/у изпращача и превозвача.
Установяването на общата авария, на р-дите и пожертвуванията по нея и разпределянето на вноските м/у кораба, товара и навлото се извършва от диспашор.