1. Същност
Дипломатическото представителство е официален постоянен държавен орган, намиращ се в чужбина, за провеждане на дипломатическа дейност. То представлява своята страна по всички въпроси на територията на д-вата, в която се намира, и поддържа официални отношения както със страната по местопребиваване, така и с другите дипл.представителства, намиращи се на същата територия. Дипл.представителства се утвърждават като постоянен институт за дипл.отношения през ХІV - ХVІІІ век, въпреки че институтът на постоянните дипл.представителства е бил познат и използван и по-рано. Официалното признаване на една д-ва като равноправен субект в м/унар.общуване означава и установяване на дипл.отношения, а следователно и създаване на дипл.представителства. Не съществува задължение обаче за държавите да имат задължително дипл.представителство с всяка призната държава, т.е. една д-ва може официално да бъде представена в друга страна от трета държава или да поддържа офиц.дипл.връзки посредством размяната на дипл.преписка.
Основният кодификационен документ, който правно урежда статута и функциите на дипл.представителства, е Виенската конвенция за дипл.отношения от 18 април 1961г. Този най-разпространен и уважаван международноправен акт унифицира най-значимите въпроси, касаещи дипл.представителства. Съществува и мнение, че правното уреждане на статута, функциите и института на дипл.представителства е предмет на т.нар. посолско право.
2. Видове и стр-ра на дипл.представителства
Дипл.представителства са 2 вида - посолства и легации.
Посолствата са по-висша степен на дипл.представителства. Начело на посолството стои неговият ръководител - посланик (или нунций). Приема се, че посланикът представлява държ.глава на д-вата, която представлява в страната, в която е акредитиран.
Легациите са с по-ниска степен. Ръководителите на легациите са пълномощни министри или управляващи представителствата (charge d’affair), т.е. лица с по-нисък клас от посланиците. Пълномощните министри, подобно на посланиците, също са акредитирани към държавните глави на приемащата д-ва. Управляващите представителства също могат да бъдат ръководители на легация. Те са третия, най-нисък клас ръководители на дипл.представителство. Представляват само своя външен министър пред министъра на външните работи в държавата, в която са акредитирани.
Виенската конвенция в чл.14, т.2 посочва, че:” Освен по отношение на старшинството и етикета, не се прави никакво различие м/у шефовете на представителства поради това, че те принадлежат към един или друг клас.”
Въпросите за стр-рата на дипл.представителство е от вътр.компетентност на д-вата, която то представлява. Независимо от това обикновено във всяко дипл.представителство има отделни обособени структурни звена, които са съобразени със спецификата на провежданата д-ст. Такива са например: канцелария, политическо, икономическо, консулско звено, служба по печата, за културните връзки, административно-стопанско звено.
3. Функции на дипл.представителство (според Виенската конвенция)
3.1. Представителна - представлява изпращащата д-ва по всички въпроси в приемащата страна. Осъществява контакти и служи като канал за връзка не само с органите на приемащата д-ва, но и с всички останалидипл.представителства на същата територия.
3.2. Защитна - защитава всички законни интереси на изпращащата д-ва и на нейните граждани в приемащата страна. Това е в соътветствие със законите, обичаите и традициите на д-вата по местонахождение на представителството.
3.3. Преговорна - изразява се във водене на преговори с правителството на приемащата д-ва.
3.4. Информационна - да събира и предава информация на д-вата, която представлява. Това трябва да се осъществява съобразно законите на приемащата д-ва, т.е. информация може да се получава само от официални, законни източници.
3.5. Приятелска - трябва да съдейства за разширяване и укрепване на взаимното доверие, разбирателство и сътрудничество. Дипл. представителство тр.да насърчава приятелските отношения м/у изпращащата и приемащата д-ви в областта на икономиката, културата и науката.
! Дипл.представителство може да изпълнява и консулски функции!(те обаче обикновено се изпълняват от друг институт - консулско представителство)
Тези функции разкриват същността и причините за съществуване на този институт.
Индивид.старшинство дипломатите се основава на ранговете:
1) Апостолически нунций
2) Посланик, върховен комисар, апостолически нунций
3) Извънреден пратеник и пълномощен министър
4) Постоянно управляващ
5) Временно управлявящ
6) Пълномощен министър
7) Министър-съветник
8) Съветник
9) І-ви секретар
10) ІІ-ри секретар
11) ІІІ-ти секретар