Подписана е във Виена на 18 април 1961г. Депозитор е ООН. В сила е от 24 април1964г., а за България от 15 февруари 1968г.
Член 1 дефинира някои основни понятия като “шеф на представителство”, “сътрудници на представителство”, “членове на дипломат.персонал”, “дипломатически агент”, “членове на административно - техническия персонал”, “ членове на обслужващия персонал” и др.
Член 2 постановява, че дипломат.отношения и учредяване на постоянни представителства става по взаимно съгласие м/у държавите.
Член 3 изброява функциите на дипл. представителство - представителна, защитна, водене на преговори, информационна, насърчаване на приятелските отношения.
Член 4 Приемащата страна не е длъжна да посочи причините за отказване на агреман.
Член 5 Изпращащата д-ва може да акредитира шеф на представителство в една или нклк.държави. Дипл.представителства във всяка от д-вите, където шефът на представителството няма постоянно пребиваване се възглавява от временно управляващ.
Член 6 Две или нклк.д-ви могат да акредитират едно и също лице като шеф на представителство в друга държава, ако приемащата държава не възразява срещу това.
Член 8 Членовете на дипл.персонал по принцип трябва да са граждани на изпращащата д-ва. Възможно е те да са граждани и наприемащата д-ва, ако тя не възразява срещу това.
Член 9 Приемащата д-ва може във всяко време и без да е длъжна да мотивира решението си да обяви, че шефът на представителството или кой да е от членовете на дипл.персонал е Persona non grata.
Член 10 Мин-во на външните работи на приемащата д-ва или друго мин-во се уведомяват за всяка промяна - назначаване, пристигане, заминаване и др.на сътрудници и членове на дипл.персонал и техните семейства.
Член 14 Шефовете на представителства се разпределят в 3 класа:
посланици и нунции, акредетерани към държавни глави
пратеници, пълномощни министри и интернунции, акредитирани към държ.глави
управляващи представителства, акредитирани към министри на външните работи
Освен по отношение на старшинството и етикета, не се прави никакво различие м/у шефовете на представителства поради това, че те принадлежат към един или друг клас.
Член 15 Класът, към който трябва да принадлежат шефовете на представителствата, се определя по споразумение м/у държавите.
Член 16 Старшинството на шефовете на представителствата от съответен клас се определя от датата и часа на встъпването им в изпълнение на техните функции, освен ако не евъзприета практика старшинството да принадлежи на представителите на Ватикана.
Член 20 Представителството и неговият шеф имат право да поставят знамето и герба на своята д-ва върху помещенията на пр-вото и върху резиденцията и превозните средства на шефа.
Член 22 Помещенията на пр-вото са неприкосновени и се ползват с имунитет по отнош.на претърсване, реквизиция, запор и изпълнителни д-вия.
Член 24 Архивите и документите на пр-вото са неприкосновени във всяко време и независимо от тяхното местонахождение.
Член 27 Официалната кореспонденция на пр-вото е неприкосновена. Дипломат.поща не подлежи на отваряне или задържане. Всички пакети, от които се състои дипл.поща, трябва да носят видими външни знаци, сочещи техния х-р. Дипломат.куриер трябва да е снабден с официален документ, посочващ неговия статут и броя на пакетите. Той се ползва с лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан.
Член 34 Дипл.агент се освобождава от всички данъци и такси.
Член 42 Дипл.агент не трябва да се занимава в премащата д-ва с профес.или търговска д-ст за лична изгода.
Член 44 Приемащата д-ва е длъжна дори в случай на въоръжен конфликт, да окаже необходимото съдействие за най-бързото отпътуване членовете на дипл.пр-во и техните семейства.
Член 49 Конвенцията подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се предават за съхранение на генералния секретар на ООН.
Член 53 Оригиналът на Конвенцията, чиито текстове на руски, английски, испански, китайски и френски език са еднакво автентични и се съхраняват от Генералния секретар на ООН.
