1. Определение и същност
Дипломатическият потокол (ДП) е съвкупност от правила за поведение, които са установени в практиката по поддържане на отношения м/у официални представители на различни д-ви. Той е външен израз на уважение, което си дължат взаимно държавите в лицето на своите представители. ДП обхваща 2 вида правила : 1) установени вътре в определена страна, които се спазват от официалните лица на д-вата на пребиваването в отношенията им с представители на други страни и народи; 2) установени като норми на м/унар.учтивост, които са задължителни за протичане на отношенията между представители на различни страни, когато те се намират на територията д-вата на пребиваването, както и за отношенията м/у официалните лица на д-вата на пребиваването и чуждите официални лица на д-вата на пребиваването и чуждите официални лица, които се намират на територията на държавата на пребиваването. Силата на ДП от една страна е морално- политическа, но от друга страна част от правилата имат юридическа сила.
Правилата, които съставляват ДП, регулират не съдържанието на дипл.отношения, а само техните външни форми.
2. Класификация на правилата на ДП
2.1. Правила за м/унар.учтивост (МУ) - тяхна основа са правилата за учтивост във Френската аристокрация през Средновековието. М/унар.учтивост е съвкупност от правила за поведение, които изразяват форма на внимание, на зачитане, на уважение и се спазват в МО. Тези правила не са норми на м/унар.право, но приложението им се осъществява във връзка с него. Възможно е норми на м/унар.учтивост да прерастнат в норми на м/унар.право и обратно. Съществуват някои изключения от задължението да се спазват тези правила - напр. когато държ.глава пътува инкогнито не му се дължат церемониални почести. Съвкупността от организационни подходи и средства, чрез които се обезпечава осъществяването на учтивост в МО съставляват техниката на МУ - напр.картотеки (лични, за празници, за членовете на дипломат.тяло ит.н.), календарен план на протоколните мероприятия, архив и документация, покани и визитни картички, официални бланки и др.
2.2. Правила за отношенията в дипломатическия корпус - реализират се чрез т.вар.актове на учтивост, които могат да са позитивни действия и безд-вия. Сред най-важните актове на учтивост се отнасят : 1)актове на учтивост на новопристигнал шеф на дипл.представителство и актове на учтивост от страна на членовете на дипл.корпус спрямо новопристигнал шеф на пр-во; 2) актове на учтивост на съпругата на новопристигнал шеф на дипл.представителство; 3) актове на постоянна учтивост в дипл.корпус спрямо обществеността на страната на пребиваването; 4) актове на учтивост на екипаж на военен кораб в пристанище, което посещава; 5)заменяне на визити с изпращане или оставяне на визитни карти; 6)посрещане и изпращане.
2.3. Правила за церемониала - Дипломатическият церемониал е официлен ред, който се прилага в дипломат.отношения, за да се придаде външна тържествена форма на едно мероприятие. Особено важни прояви на церемониал са : използването на нац.знаме, на нац.химн, на почетен караул и на оръдейни салюти. Всеки церемониал носи твърде много нац.черти.Няма общ м/унар.церемониал. Има нклк.вида церемониали - при гостуване на чуждестр.държавен глава, при гостуване на шеф на правителство, при посещение на делегация, при връчване на акредитивно писмо, за морски почести. Към церемониалните изисквания спадат и изискванията за облекло на официални мероприятия.
2.4. Правила за титулите и формите на обръщения - чрез вътрешни правно-нормативни актове се установяват определени звания (титли). Те имат юрид.х-р и затова са задължителни за всички официални лица от държави, които имат дипл.отношения със съответната д-ва. Титлите, които са установени в рамките на МУ, имат само етикетен х-р. Например “господин”, “превъзходителство”, чиято употреба не е юридическо, а морално задължение. В разговори и кореспонденция са задължителни т.нар.протоколни формули, които включват обръщения и заключителни изрази на учтивост. Титлите имат свои истор.корени и целят утвърждаване на авторитета на носителите на власт. Съществуват титли за обръщение към монарх, титли за представителите на католическата църква.
2.5. Правила за ордените и отличията - при възникването си ордените са били свързани с удостояване с титли; представлявали са награда от страна на монарха към дипл.представител. Съвременните ордени и отличия са израз на държавно признание, изразено в правителсвен акт за определени заслуги; на приятелство, което има политическо значение; м/унар.вежливост ит.н. Самите ордени се носят при церемониални мероприятия, а всекидневно се носят знаците на на ордените, чиято форма размер и място се определя от статута на всеки орден.
2.6. Правила за приеми - Официалният прием е посещение на много лица, поканени с нарочна формална покана да присъстват на определено официално мероприятие. Поканените лица имат определено служебно положение и присъстват на приемите именно в качеството си на такива. Има разл.видове приеми - закуска, коктейл, обед, вечеря, вечерен прием, забавни вечери и др. На приемите съществуват правила за реда на местата на масата
