1.Предприемачество и рискови капитали в бизнеса.Фирменият бизнес се реализира по две линии: традиционна и предприемаческа. Предприемачеството е сравнително ново понятие и е обект на изследване от страна на учените едва от началото на ХХ век. В етимологичен план думата “предприемач” означава посредник между две страни. Предприемачеството включва:
а) Определяне и оценка на възможностите;
б) Развитие на предприемачески план;
в) Определяне на необходимите ресурси;
г) Управление на фирмите.
Предприемачеството във фирмата иска рискови капитали, съпътства се от рискове, носи висока печалба. В световната практика са дефинирани и се използват няколко условия за предприемачество в бизнеса. За българските фирми са задължителни:
а) Всяко предприемачество започва от пазара и се свързва с маркетинга, т.е. налага се взаимодействие между предприемачеството, пазарните условия и маркетинга. При подготовката на предприемачески план мениджърите винаги проучват пазарите. Така те се срещат с различни ситуации, а именно:
- има свободен пазар, предприемачеството е оправдано и се очаква висока печалба;
- основната част на пазара е заета (65%), налага се мениджърите да проучат кои фирми са на пазара и от тук формират своята позиция. Ако на пазара са дребни фирми има основание за предприемачество. Ако са силни фирми предприемачеството е пред проблем;
- пазарът е почти напълно зает – тук нормално предприемачество е невъзможно.
б) Предприемачеството предпочита рационални организационни форми на бизнес. Ето защо мениджърите подбират най-изгодната форма за предприемачески бизнес, разрешена от държавата;
в) Предпочита държавата с либерална икономическа политика в бизнеса – приемливи данъци, мита, валутни инструменти и други;
г) Винаги се основава върху рискови капитали. От тук е и необходимостта от постановка за същината и възможността за формиране на такива капитали. Рисковите капитали могат да се осигурят по два начина:
- чрез рисково финансиране – то има приоритетна роля в предприемачеството. Главното е да се акумулират повече собствени капитали, да се разпредели риска и да се гарантира повече печалба от собствени капитали;
- чрез рисково кредитиране – осъществява се най-често от специализирани банки и допълва рисковите капитали. Особеното е, че банките, дали рискови кредити ги застраховат и с това правят подялба на риска със застрахователните агенции.
2.Регулиране на фирмения бизнес – алтернативи и регулатори.Пазарния бизнес е регулиран. Различията са в посоката в каква степен да се регулира. В отчитането на този въпрос в предприемачеството възникват и се прилагат две възможности за регулиране на бизнеса:
а) Активна – намира по-широко приложение. Същността й се свежда до това, че регулиращите обекти се придържат към по дълбочинна намеса във фирмената дейност. Това се постига чрез механизма на преференции към бизнеса и чрез степента на изменение на ефектите от фирмената дейност. Практиката на тази алтернатива е нюансирана. Очертават се две групи страни:
I група – развитите индустриални страни – Англия, Швеция, Япония, Германия и др. Алтернативата за тях е доброволен избор и когато се наложи тя може да бъде променена. Фирмите на тези страни са пазарно адаптивни и реализират повече ефекти чрез продажбите. Балансът между преференции и изземвания е нормален, което е гаранция за успешно развитие на бизнеса;
II група – страни с нарушена икономика и със забавен преход към пазарни условия. При тях алтернативата е икономическата принуда, а не доброволен избор. Фирмите са с пазарна недостатъчност, преференциите в бизнеса са ограничени, а степента на изземване на ефектите е висока;
б) Пасивна – тя е по-малко разпространена, намесата в бизнеса чрез регулатори е повърхностна, което означава по-малко преференции и по-ниска степен на изземване.
Двете алтернативи в предприемачеството се реализират с помощта на регулатори. Те се разделят на три групи. В основата на това деление се поставят следните признаци: субект, характер и адаптивност към бизнеса.
Обобщавайки действието на различните регулатори се налагат няколко извода:
А. Познаването и боравенето с регулатори е потребност – чрез тях фирмата си осигурява допълнителни ефекти.
Б. Икономическите регулатори са разнообразни. Бизнесът по-добре понася и се приспособява към пазарните икономически регулатори – лихви, кредити, валутни курсове и т.н.
В. Административните и организационните регулатори са по статични и по-малко преференциални. Една част от тях са продукт на закони, а друга част на нормативни актове на правителството.
3.Бизнес ножица за регулиране на фирмената печалба. Регулирането на бизнеса е възможно със система от регулатори, като сред тях с най-голямо приложение се ползват финансовите регулатори. Те са едни от най-старите икономически лостове в бизнеса. Причисляват се към законовите регулатори. В групата на финансовите регулатори с най-голямо значение са данъците, акциза на ракията и такса смет. Особеното за тях е, че атакуват различни обекти на фирмената дейност - печалба, доходи, продажби и др. През призмата на бизнес ножицата данъчните регулатори се третират двустранно:
I - Данъчни регулатори към фирмената печалба. Взети като преференция и изземвания от бизнеса. Тези регулатори са същностната част от бизнесножицата.
II - Данъчни регулатори към фирмените доходи. Тези регулатори, разглеждани като преференции и изземвания са насочени към доходите на малкия бизнес.
У нас те засягат единствено само доходите на ЕТ. Бизнес ножицата за регулиране на печалбата има характер на ключов пазарен инструмент. В теорията и практиката тя е призвана да синхронизира различни величини:
- различните разновидности на фирмената печалба;
- преференциите към бизнеса, чрез печалбата и данъчните плащания, за сметка на печалбата;
- насочване на новосъздадени собствени капитали в тактика и стратегия.
Синхронът на величините по същество се свежда до хармонизирането на противоречиви интереси в бизнеса към печалбата. В конструктивно отношение ножицата на бизнеса, чрез печалбата й е вариантна. Възможни са три варианта, които имат различна практическа приложимост в света и в България.
Печалбата им различен режим на образуване и разпределение от този на дохода.
4. Добре оцеляващите български фирми имат потребност от прилагането на по-съвършена методика за оценка на своята дейност. Предлаганата методика се основава на системата за сравнителен анализ. Тази професионална методика преследва две цели:
- Да гарантира класация на фирмата по браншове;
- Да предоставя методика за фирмени анализи, които да осъществяват мениджмънт за собствени нужди, за нуждите на собствениците и на кредиторите.
В конструкцията на методиката са заложени три разреза:
- Финансова мощ на фирмата;
- Рентабилност;
- Растеж на бизнеса.
По-нататък в границите на трите разреза са фиксирани показателите, с които се извършва сравнителният анализ. Най-после всеки показател в границите на разреза има своя значимост, намерил е израз в относително тегло на показателя.
I разрез: Финансова мощ на фирмата:
- Собствен капитал в процент към капиталите;
- Източници за финансиране на бизнеса - биват дългосрочни и текущи;
- Показател "Дългове / годишна брутна печалба".
II разрез:
- Брутна фирмена печалба в процент към оборота (оборот на рентабилност);
- Чиста печалба в процент към собствения капитал на фирмата (финансова рентабилност);
- Брутна печалба в процент от фирмените капитали (обща рентабилност или капиталова рентабилност).
III разрез:
- Нарастване на оборота като тактика за годината и като тенденция за последните 4 години;
- Инвестиционна квота - процент от оборота за инвестиране;
- Продажби, стоки, вземания.
Върху тази конструкция на методиката се търси нейното конкретно приложение във фирмата. Приложението на метода винаги е свързано с браншови особености.
