Лекции по Икономика

10.1. Счетоводни процедури за отразяване хода на емисията и определяне емисионната стойност на облигациите

Предвидената в Примерния нац. смет¬коплан пасивна балансова сметка 153 Дългови инструменти ще изпълнява следните функции:
- Чрез организ. на подходяща аналитична схема, info по сметката би помогнала на дружествения управленски екип да следи оперативно хода на самата емисия и етапите, на които се формира облигационния заем;
- Сметката ще отразява не само формирането на дългоср. задължение на емитента към инвеститорите в дружествени облигации, но и всички промени в разчетното отношение, в т.ч. и всеки акт, който би довел до намаляване на облиг. заем и неговото предсрочно или падежно погасяване.
Ходът на самата подписка следва етапите, визирани в Търговския закон. След като общото събрание на акционерите е взело решение за облиг. емисия, уточнени са клаузите в облиг. договор и е подготвено предложението за публично предлагане на дружествените облигации, започва набирането на суми по подписката. Удачно би било записването на облигациите да става в специално създаден за целта аналитичен регистър.
Вариантността при записването и внасянето на сумите по подписката ще доведе до избора на две линии на сч. отчитане (Приемаме, че емисията е по номинална ст/ст.):
1. Когато записването на облиг. се извършва независимо от акта на покриване на тяхната стойност е необходимо вземанията на дружеството да се следят в отделна разчетна сметка 498-1 "Вземания по записани облигации". В този случай след достигане необх. размер на облиг. заем на база книгата за регистриране на записаните облигации с номиналната стойност на записаните облигации се съставя следната статия:
Д-т 498-1 Дебитори по записани облигации
К-т 153 Дългови инструменти
- анал. с/ка „Емисия №..../.....год."
След внасянето на сумата в определения срок по специалната набирателна сметка, открита на името на дружеството в неговата банка-довереник погасяването на разчетното отношение по подписката ще бъде отразено така:
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облигационни заеми
- анал.с/ка „Емисия №..../.... год. "
К-т 498-1 Дебитори по записани облигации
На облигационерите, внесли записаната ст/ст на своите облиг. се раздават дългови сертификати, които след отпечатването им се съхраняват подобно на акциите като бланки под строги отчетност и се отчитат задбалансово. Сумата на записаните облигации, чиято ст/ст не е покрита в определения срок ще остане като дебитно салдо по разчетната сметка, а салдото по сметка 153 Дългови инструменти ще отразява номиналната ст/ст на всички записани облигации, част от която, обаче не е покрита. Това ще наложи след приключване на подписката да се състави първата сч. статия, но сторнировъчна. След тази сч. процедура разчетната сметка се приключва, а салдото на сметка 153 Дългови инструменти ще отразява номин. ст/ст само на действително купените облигации.
2. Когато записването на облигации съвпада с момента на внасянето на тяхната номинална ст/ст необходимостта от използв. на разчетна сметка, отразяваща възникналото вземане в резултат на времевия разрив отпада. Внасянето на суми по набирателната сметка по същество ще формира на етапи и самото задължение на емитента. При достигане на разрешения размер на облиг. заем подписката се приключва и на базата на общите сборове на регистъра, в който се следи емисионния процес (в случая той ще бъде комбиниран и ще отразява и записаните и покритите облигации) и на извлечението по банковата набирателна сметка ще бъде съставена статията:
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облигационни заеми
анал. с/ка „Емисия №..../... год. "
К-т 153 Дългови инструменти
анал. с/ка „Емисия №..../... год. "
В случай, че не се достигне необходимият размер на облиг. заем и при организирането на няколко кръга на подписката, набраните по банковата сметка суми могат да бъдат върнати на облигационерите, а дължимите лихви от началото на подписката до момента на неуспешното й приключване остават в тежест на емитента. Раздадените на облигационерите дългови сертификати се изискват и заедно с останалите все още нераздадени, но вече отпечатани се унищожават, като номин. ст/ст на нераздадените дългови сертификати ще се отпише от водената за целта задбалансова сметка.
В случай на неуспешна облиг. емисия дружеството дължи на облига¬ционерите лихвата,начислена от банката за времето, през което внесените от инвеститорите суми са престояли по набирателната банкова сметка. При публична емисия е регламентиран срок от 1 месец след изтичане на срока за уведомяване на Комисията за финансов надзор за резултата от подписката, в който срок следва да се върнат на инвеститорите набраните суми по подписката, заедно с начислената банкова лихва по специалната сметка. Ако такава лихва е била начислена, тя ще да бъде разпределена на облигационерите съразмерно на внесените от тях суми като се отчита и времето, през което съответните суми са постъпвали по сметката и са били олихвявани.
Относно счет.статут на дължимата лихва като отчетен обект, могат да бъдат предложени 2 осн. подхода:
Първи подход. При него се прилага приходно-разходната концепция, като начислената от банката лихва се отразява като приход за дружеството, а същата лихва, по-късно изплатена на облигационерите - като разход.
1. За начислената от банката лихва, съгласно лихвен лист и банково извлечение:
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облигационни заеми
- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "
К-т 752 Финансови приходи за бъдещи периоди
- анал. с/ка „Дължими банкови лихви по емисия №.../...год. "
2. Установяване изхода от облигационната емисия:
Вариант 1: Подписката по облиг. емисия е успешна: Разсроченият приход от лихви се признава за текущ:
Д-т 752 Фин. приходи за бъдещи периоди
- анал. с/ка „Дължими банкови лихви по емисия №.../...год. "
К-т 721 Приходи от лихви
Вариант 2: Подписката по облиг. емисия е неуспешна. Разсроченият приход от лихви се признава за текущ, а изплатената лихва на облигационерите се третира като текущ разход:
а) За признаване на разсрочената лихва като текущ финансов приход-съставя се сч. статия от вариант 1;
б) За изплатените лихви на облигационерите:
Д-т 621 Разходи за лихви
К-т гр. 50 Парични средства
Втори подход. При него се игнорира приходно-разходната концепция; начислената от банката лихва се третира като разчет, който се урежда по различен начин в зависимост от изхода на емисията. 1. За начислената от банката лихва, съгласно лихвен лист и банково извлечение:
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облигационни заеми
- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "
К-т 495-4 Дължими банкови лихви по облигации
- анал.с/ка „Емисия №..../.... год."
2. Установяване изхода от облиг. емисия: Вариант 1: Подписката по облиг. емисия е успешна. Начислената като разчет лихва се признава за приход на дружеството:
Д-т 495-4 Дължими банкови лихви по облигации
- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "
К-т 721 Приходи от лихви
Вариант 2: Подписката по облигационната емисия е неус¬пешна. Лихвата се изплаща на облигационерите, без да се третира като текущ разход:
Д-т 495-4 Дължими банкови лихви по облигации
- анал. с/ка „Емисия №..../.... год."
К-т гр. 50 Парични средства
От гл.т. на инвеститора в облигации текущата пазарна цена на облигацията ще бъде равна на сумата, която би се платила в момента за получаването на бъдещи парични потоци от инвестицията. След като пазарната (емисионната) ст/ст на всеки един вид ценни книжа е настоящата стойност на бъдещите парични потоци, дисконтирани и приведени от бъдещето към настоящето, използвайки концепцията, измерваща влиянието на времето върху стойността на паричната единица, можем да определим емисион¬ната стойност на облигацията като състояща се от две съставки - настоящата ст/ст на лихвените плащания (главно анюитети) и настоящата ст/ст на главницата (номин.ст/ст на падежа)
Дисконтиращият фактор при определяне настоящата стойност на двете съставки ще бъде онази изискуема от инвеститора норма на доход, наречена "Доход до падежа" или "Ефективна норма на доход". Този финансов индикатор се влияе от своите 3 осн. съставки - основния лихвен % на Централната банка: инфлационната премия, компенсираща влиянието на натрупания инфлационен потенциал в икономиката и премията за риска, съпът¬стващ инвестицията. Съгласно дефинициите в МСС се използва по-тясното понятие "ефективен лихвен %", който е "процентът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа или следващата дата на пазарна промяна на ценовите условия до балансова сума на финансов актив или финансов пасив. Това изчисление трябва да включва всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните в договора. Ефективният лихвен % понякога се нарича доходност до падеж или до следващата дата на промяна на ценовите условия и представлява вътрешната норма на възвръщаемост на фин. актив или фин. пасив за този отчетен период"
Връзката между настоящите стойности на регулярните лихвени плащания и главницата, дисконтирани с тази пазарна норма на доход може да бъде изразена чрез формулата:
Pb = ∑ [It / (1+Y)t ]+ [Pn / (1+Y)n]
Рb - емисионна цена на облиг/ята
It - сума на лихвените плащания
Рn - сума на главницата, платима на падежа
t - число, отговарящо на облигационния срок (в години)
n - общ брой на периодите в срока до падежа
Y - изискуема от инвеститора норма на доход до падежа
Съществуват различни технически способи за изчисляване на ефективния лихвен процент:
- чрез използване на логаритмични таблици по следната формула:
ЕЛП = ( n√IRR-1) * 100 , където:
n - брой години до падежа.
IRR е вътрешната норма на възвръщаемост, от своя страна изчислена като съотношение между ст/стта на падежа (номи¬налната ст/ст) и себестойността (номин. ст/ст +/-премията или отстъпката).
- чрез способа на "опита и грешките", целта на който е да изчисли онази норма на дисконт, която точно изравнява настоящата ст/ст на годишната лихва и ст/стта на падежа с пазарната ст/ст на облигацията.
Когато изискуемата норма на доход съвпада с облиг. лихвен процент, облигациите биха се продавали по номинална ст/ст; ако първата е по-висока, облигациите ще се продават с отстъпка, която да компенсира инвеститора за невъзможността последният да достигне желаната възвръщаемост и ако изис¬куемата норма е по-ниска от лихвения % по облигацията, тя ще се продава с премия, тъй като дружеството е обещало да изплати по-голяма лихва, отколкото инвеститорите очакват и биха желали към момента на емисията.
Остава открит въпроса как могат да бъдат третирани разликите, възникнали в резултат на разминаването м/у емисионната и номиналната ст/ст и от тази гл.т. къде ще бъде най-удачно да бъдат отнасяни те?
1. Една от трактовките на емисионните разлики при облиг. заеми поставя под общ знаменател емисионните разлики при емисия на акции и тези при емисия на облигация. При този подход емисионните разлики при акции и при облигации първично се отнасят по едни и същи (при това капиталови) сметки - 108 Премии, свързани с дружествен капитал и 109 Отбиви, свързани с дружествен капитал.
2. При втори подход емисионните разлики при емисия на облигации се третират като своеобразни капиталови печалби и загуби. Така възприетият приходно-разходен подход изисква облигационните разлики от емисията да бъдат третирани като финансови разходи или приходи за бъдещи периоди, които да бъдат признавани като текущи на систематична база в рамките на облиг. срок до падежа;
3. Третият подход е в съответствие с наложеното от МСС изискване финансовите дългови инструменти да се отчитат при емитента по тяхната амортизирана стойност. От балансова гл.т. амортиз. ст/ст е балансовата ст/ст на пасива и при нейното определяне може да се подходи по 2 начина:
а) Към основната сметка 153 Дългови инструменти да се заведат три подсметки:
-с-ка 153-1 Дългови инструменти - падежна ст/ст на дълга;
- с-ка 153-2 Премии по дългови (финансови) инструменти.
- с-ка 153-3 Отстъпки (сконто) по дългови фин. инструменти
Тази система от сч. сметки, водени към синтетичната сметка 153 Дългови инструменти ще даде възможност текущо и към всяка дата на съставяне на баланса салдото по синтетичната сметка да изразява балансовата ст/ст на необслужения от емитента дълг, т.е. амортизираната ст/ст на фин. пасив.
б) Подходът за отчитане на финансовия пасив по амортизирана стойност би могъл да бъде реализиран и чрез използването 2 отделни регулиращи сметки, водени към основната пасивна сметка 153 Дългови инструменти: сметки 191 Премии, произтичащи от фин. инструменти и 192 Сконто от финансови инструменти.
При избора на приходно-разходен подход признаването на емисионните разлики от облиг. заем като приход или разход за дружеството би могло да се осъществи по 2 начина :
а) В размер, пропорционален иа номиналната стойност на тиражираните през съответна отчетна година облигации чрез пре¬хвърляне на салдата по сметките за емисионните разлики към финансовия резултат на дружеството.
б) отстъпката или премията се влива във финансовия резултат и чрез корекция на лихвения разход, който дружеството ще приспадне от своята облагаема печалба по индиректен път ще влияе върху величината на последната.
Сч. процедура по изписване на облиг. емисионни разлики може да бъде осъществена по два основни метода - линеен метод и метод, основан на ефективния лихвен %.
а) При използването на метода на линейна (равномерна) амортизация месечната (респ. годишна) амортизационна сума се разделя на броя на периодите (месеци, години), оставащи до падежа (амортизационният период винаги се покрива с времето от първоначалната продажба до падежа). В този случай лихвеният разход ще се увеличава с равни суми всяка отчетна година (при отстъпка) и ще намалява равномерно при изписване на премията.
б) Методът, основан на ефективния лихвен %, наречен още "амортизация на сегаш¬ната стойност" използва времевата стойност на парите, като сумата на емисионната разлика, подлежаща на изписване (сумата на амортизац отчисление) може да бъде дефинирана като разлика между действително понесения лихвен разход (на база ефективен лихвен процент) и реално начислената и изплатена лихва (основана на купонния лихвен процент по облигациите).
Основни сч. записвания:
Вариант 1: Емисия на облигации с премия
1. За отчитане на постъпленията от емисията (Приемаме, че момента на записване на облигациите съвпада с покриването на тяхната емисионна стойност):
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облиг. заеми
- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "
К-т 153 Дългови инструменти
- анал. с/ка „Емисия №..../... год."
К-т 191 Премии, произтичащи от фин. инструменти
2. Признаването на първата амортизационна квота (изписана част) от премията:
Д-т 621 Разходи за лихви
Д-т 191 Премии, произтичащи от финансови инструменти
К-т 495-2 Разчети за лихви по облиг.заеми
В рамките на падежния срок последната статия ще бъде съставяна на всяка лихвена дата до падежа (6 пъти), когато целият размер на премията ще бъде изписан в намаление на признатия лихвен разход.
Вариант 2: Емисия на облигации с отстъпка
1. За отчитане на постъпленията от емисията:
Д-т 509-2 Набирателна сметка по облиг. заеми
- анал.с/ка „Емисия №..../.... год. "
Д-т 192 Сконто от финансови инструменти
К-т 153 Дългови инструменти
-ан.с/ка „Емисия№.../..год."
2. Признаването на първата амортизационна квота (изписана част) от отстъпката
Д-т 621 Разходи за лихви
К-т 192 Сконто от финансови инструменти
К-т 495-2 Разчети за лихви по облиг.заеми
Последната статия ще бъде съставяна на всяка лихвена дата до падежа (6 пъти) до окончателното изписване на емисионната разлика.