Многопродуктово ценообразуване има когато фирмата произвежда и продава номенклатура от стоки, които са технологично и разходно обвързани.
Технологията на многопродуктовото ценообразуване е по-сложна поради обвързаността на стоките помежду им:
1. Формиране на изходна цена – Разликата в многопродуктовото ценообразуване се състои в това, че при него трябва да се обвържат технологично, разходно, както и от гл.т. на потреблението и продажбите цените.Това се изисква, за да се осигури диференцирането между цените на стоките в съответствие с тяхното качество, потребителски свойства, предназначение, които са различни.
Разходите нямат водеща роля при определянето на цените. Използват се методи на крайна реализация или параметричните методи. Цените се определят пряко без да се съобразяват с разходите.
Калкулирането на разходите се извършва на два етапа – първо се калкулират преките разходи, а след това и косвените. Разходите се разделят също така и на постоянни и променливи. Целта е да се определи печалбата от всяка една от стоките и критичната точка на продажбите.
На този етап цените са изходни. Те посочват условията на производство на стоките. В следващите етапи се налага корекция на тези цени. Цените са диференцирани в съответствие с качеството и потребителските свойства. Разходите са коректив и нямат решаваща роля за ценообразуването.
2. Анализ на разходите и доходността – Разходите като коректив определят доходността. Съотношенията между цените и стоките трябва да бъдат обвързани с доходността им. Стоките с различно качество и свойства имат различни разходи, но и различна доходност. За това се извършва анализ на съотношението цена- доходност.
Следващият анализ, който трябва да се извърши е на структурата и динамиката на разходите като определящ ценови фактор. Трябва да се определи как и защо нарастват разходите и как да се намалят.
3 Определяне на продажни цени – Продажните цени се определят съобразено с цените и техните съотношения с конкурентоспособността им и съобразено със съотношенията с пазарното търсене и продажбите. Трябва да се има в предвид, че стоките са различни и имат различни потребителски свойства.
4. Оценка на ценовите решения – Това е четвъртия последен етап на многопродуктовото ценообразуване. Този процес съдържа редица решения, основаващи се на фирмено – ценови и пазарно – ценови анализи. Има решения по определяне на изходните цени и тяхното коригиране за установяване на оптимални пазарни цени.
В процеса на ценообразуване текущо се оценява всяко решение, но определящо значение има крайната оценка. Търси се оптималното решение за фирмата и външната среда – пазара и потребителите.