Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Според МОТ безработицата обхваща лицата над определена възраст, които са без работа, способни да работят и търсят работа.
Причините за безработицата са различни. Според ОУКЪН на всеки 2% намаление на реалния БВП спрямо потенциалната му величина безработицата нараства с 1%. БВП трябва да нарства с такива темпове, с каквито расте и потенциалното съвкупно производство.
Друга теория е “теорията на недостатъчното търсене” на Дж. Кейнс – обемът на ефективно съвкупно търсене детерминира размера на ефективността. Той защитава стабилните и високи работни заплати.
Според неокласическата теория количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата.
Според Маркс безработицата се дължи главно на органическия състав на капитала в резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал, на жизнения фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети.
Форми:
1. Текуща или фрикционна безработица - Тя е свързана с промените в жизнените етапи, професията, местоживеенето, сезонния характер на работата и т.н. Текущата безработица е фрикционна, защото подтиква заетите къв по-висока дисциплина, качество и производителност.
2. Структурна безработица - тя е в резултат на несъответствието между търсене и предлагане на работна сила вследствие структурните промени в икономиката които съкращават работни места и откриват нови, но с технологични и професионални изисквания, на които останалите без работа не отговарят. Структурната безработица е израз на несъвършения пазар на труда и показва недостатъчната еластичност на работните заплати.
3. Циклична безработица – възниква когато съвкупното търсене на работна сила се намали поради общото намаляване на съвкупните разходи, характерно за фазите на криза и депресия в икономиката. Когато съвкъпното търсене спре да намалява, икономиката навлиза в депресия и работниците задоволят очакванията си за по-висока работна заплата, а цикличната безработица започва да намалява.
4. Други форми са: технологична, временна, скрита, постоянна, локална, принудителна и т.н.
"Пълна заетост" е осигурената трудова реализация на всички трудоспособни хора. Тя е налице, когато незаетите лица са в границите на “естественото” равнище на безработицата. На сегашния етап за пълна заетост се говори в случаите на 94-95% заетост от работоспособното население. Пълната заетост има за резултат ефективното използване на работната сила и поради това икономическата теория я дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата е в рамките на текущата и структурната безработица. Според СМИТ тя е най-ниското равнище на безработица, възможно за достигане без наличието на инфлационно влияние.
Заетостта е тясно свързана с икономическия растеж защото трудовите ресурси, техните количествени и качествени характеристики и тяхното използване са фактор както на екстензивния, така и на интензивния икономически растеж.
