Причините за безработицата са различни. Според ОУКЪН на всеки 2% намаление на реалния БВП спрямо потенциалната му величина безработицата нараства с 1%. БВП трябва да нарства с такива темпове, с каквито расте и потенциалното съвкупно производство.
Друга теория е “теорията на недостатъчното търсене” на Дж. Кейнс – обемът на ефективно съвкупно търсене детерминира размера на ефективността. Той защитава стабилните и високи работни заплати.
Според неокласическата теория количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата.
Според Маркс безработицата се дължи главно на органическия състав на капитала в резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал, на жизнения фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети.
Форми:
1. Текуща или фрикционна безработица - Тя е свързана с промените в жизнените етапи, професията, местоживеенето, сезонния характер на работата и т.н. Текущата безработица е фрикционна, защото подтиква заетите къв по-висока дисциплина, качество и производителност.
2. Структурна безработица - тя е в резултат на несъответствието между търсене и предлагане на работна сила вследствие структурните промени в икономиката които съкращават работни места и откриват нови, но с технологични и професионални изисквания, на които останалите без работа не отговарят. Структурната безработица е израз на несъвършения пазар на труда и показва недостатъчната еластичност на работните заплати.
3. Циклична безработица – възниква когато съвкупното търсене на работна сила се намали поради общото намаляване на съвкупните разходи, характерно за фазите на криза и депресия в икономиката. Когато съвкъпното търсене спре да намалява, икономиката навлиза в депресия и работниците задоволят очакванията си за по-висока работна заплата, а цикличната безработица започва да намалява.
4. Други форми са: технологична, временна, скрита, постоянна, локална, принудителна и т.н.
"Пълна заетост" е осигурената трудова реализация на всички трудоспособни хора. Тя е налице, когато незаетите лица са в границите на “естественото” равнище на безработицата. На сегашния етап за пълна заетост се говори в случаите на 94-95% заетост от работоспособното население. Пълната заетост има за резултат ефективното използване на работната сила и поради това икономическата теория я дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата е в рамките на текущата и структурната безработица. Според СМИТ тя е най-ниското равнище на безработица, възможно за достигане без наличието на инфлационно влияние.
Заетостта е тясно свързана с икономическия растеж защото трудовите ресурси, техните количествени и качествени характеристики и тяхното използване са фактор както на екстензивния, така и на интензивния икономически растеж.
