Инфлацията е многофакторен процес на относително дълготрайно повишаване на цените на стоките и услугите, което намалява покупателната способност на паричната единица, повишава издръжката на живота и води до преразпределение на доходите.
Причини за възникване могат да бъдат:
- производствения фактор – диспропорции между производство и потребление, противоречие между структурата на производството и структурата на платежоспособно търсене и др;
- паричния фактор – при нарушаване законите за паричното обръщение;
- други фактори са: бюджетния дефицит, външен и вътрешен дълг, както и много външни фактори.
Темпът на инфлация се намира чрез индекса на потребителските цени за определен месец или средно годишно въз основа на “потребителската кошница”, състояща се от определено число стоки и услуги. Индексът на цените на потребителските стоки е индикатор на общото равнище на цените.
Общият индекс на потребителските цени се изчислява чрез обобщаване на информацията по определена методика относно цените на стоките и услугите, регистрирани всеки месец в градовете на страната. Недостатъкът на индекса на потребителските цени е свързан с появата на нови стоки, с промени в качеството, теглата на купуваните стоки и др, поради което темпът може да се установи по-точно за по-дълъг срок, отколкото за по-кратък.
Темпът на инфлация е пряко свързан с номиналния и реалния лихвен процент. При инфлация реалния лихвен процент е по-нисък от номиналния и спестяванията се обезценяват. В този случай реалния е равен на номиналния лихвен процент минус темпа на инфлация.
В зависимост от темпа на нарастване инфлацията бива:
- умерена – инфлация до 4-5%. Нейното нарастване е сравнително бавно;
- галопираща – реалния лихвен процент е отриц.величина и достига високи стойности;
- хиперинфлация – икономиката е в тежко състояние, темповете достигат четири-петцифрени числа. Капиталът се натрупва в стокови запаси, в недвижимо имущество или в конвертируема валута.
В зависимост от това дали е предвидена инфлацията или не, различаваме:
- прогнозирана – тази, за която хората са се подготвили – рентата и наемите ще се коригират съобразно с очакванията, трудовите договори ще се индексират, заемателите и кредиторите ще определят реален лихвенпроцент който да отчита прогнозираната инфлация;
- непрогнозирана – последиците от нея имат преразпределителен ефект, защото измененията в темповете на инфлацията водят до преразпределение на дохода и богатството между различните групи от населението.
Балансирана инфлация има в случаите когато повишаването на цените е съпътствано с индексацията на доходите – реалните доходи и реалния лихвен процент не се променят
Небалансирана инфлация – когато нормата на инфлация расте с по-високи темпове от номиналните доходи и номиналния лихвен процент, се получава спадане на реалните доходи и реалния лихвен процент.
Съвременната инфлация се разглежда и като инерционен процес – темпът на инфлация за продължителен период остава един и същ. Това са такива темпове на инфлация които се очакват от стопанстващите субекти и се включват в договори и неформални съглашения. Кривите на агрегатно търсене и агрегатно предлагане се изместват нагоре с еднаква скорост.