Лекции по Икономика

14. Експортна и импортна дейност

Същност на експортните пазари:
Експортните пазари са с нарастваща значимост в международния маркетинг. Ф.Котлър дефинира експортния пазар като съвкупност от всички потенциални купувачи на даден продукт или услуга, които са разположени зад границата на фирмата. Експортния пазар се разглежда като начален етап от опита на производителя да разшири дейността си извън националните граници. На този етап се използват постиженията на мениджмънта и маркетинга, реализирани на вътрешния пазар, които се приспособяват с известни усилия към различията на чуждия пазар.
Според Б.Боева експортните пазари са част от международните пазари. Чрез експортния пазар се осъществяват класически операции. Експортните пазари са ориентирани към определен вид маркетингови действия, прилагани от фирмата на ограничен брой пазари.
Експортните пазари са тези, при които фирмите участват с износ на произведена от тях продукция. Използват се фирми с преимуществено или периодично участие на международните пазари.
Периодичен експорт осъществяват фирмите, които работят главно за вътрешния пазар. Изнася се главно излишна продукция или продукция с намалено търсене на вътрешния пазар, когато има излишен производствен капацитет. Продукта се адаптира по отношение на опаковка, маркировка, дизайн и други характеристики към изискванията на чуждия пазар.
Преимуществен експорт имат фирмите, които реализират по-голямата част от своята продукция на външните пазари. Те участват и на вътрешните пазари, но преимуществено значение имат експортните пазари, от които главно зависят доходите, продажбите и печалбите.
Много фирми започват своя бизнес на вътрешния пазар. С развитието на производството отначало те периодично предоставят продукция на външните пазари. При по-нататъшното развитие на производствените мощности е възможно вътрешния пазар да не е в състояние да поеме цялата произведена продукция и фирмата да се ориентира към периодичен или регулярен износ. През следващите етапи на развитие външния пазар става основен и определящ за дейността на фирмата.
Друга алтернатива е още със своето създаване фирмата да е експортно ориентирана. Основно предимство на първата алтернатива е, че се създават предпоставки за организиране на производството и адаптиране на продуктите, натрупва се опит и финансов потенциал. Този вариант е съпътстван с по-малко трудности и рискове, но е по-продължителен. Втората алтернатива осигурява по-бързо проникване на външните пазари, но е свързана с по-голям риск, изисква повече опит, финансови и други ресурси.
Стремежът на фирмата да навлезе на международните пазари е свързан с идентифициране, предвиждане, планиране и задоволяване на потребителските нужди. Този стремеж е свързан с желание за печалба и разширяване на пазарните позиции. Експортът има и комуникационна функция. Осъществява се партньорска връзка между износителя и вносителя, всеки от които извлича ползи от размяната на продукти.