Разпределението на разходите се налага поради наличието на общи разходи за две или повече единици на разходи в предприятието. Разпределението на разходите е важна управленска дейност, като резултат от която се получава информация за разходите на отделните единици на разходите. Тази информация се използва от външни и вътрешни източници за различни цели. По-важните приложения на информацията от дейността по разпределението на разходите на предприятието са при:
- определянето себестойността на единица продукция;
- определяне себестойността на единица продажби;
- определянето на финансовите резултати от единица продажби;
- вземането на различни управленски решения в предприятието;
- оценяването на дейността на звената или центровете на отговорности;
- въвеждането на трансферни (вътрешни) цени между центровете на отговорности;
- процесите на планиране и контрол в предприятието.
Разпределението на разходите се определя като дейност по пропорционално отнасяне на част от разходите към дадена единица на разходи . Разпределението на разходите се прилага за косвените разходи на предприятието. Преките разходи не подлежат на разпределение. Изключение от това правило правят производството на свързани и странични продукти.
Известни са три метода за разпределение на разходите. Основното им различие е в степента, в която се отчитат взаимно оказаните услуги между спомагателните единици на разходи при разпределението на техните разходи между основните единици на разходи.
Директен метод за разпределение на разходите: при този метод не се вземат под внимание взаимно оказаните услуги между спомагателните единици на разходи при разпределение на техните разходи между основните единици на разходи в предприятието. В мениджмънта на разходите се счита, че това е най-лесния за приложение метод, но в същото време е и най – неточен.
Метод на стъпаловидно разпределение на разходите: При този метод се отчитат частично взаимно оказаните услуги между спомагателните единици на разход при разпределение на техните разходи към основните центрове. Отчитането е частично, тъй като не се извършва разпределение на разходи на спомагателни единици към останалите спомагателни единици, разходите на които са вече разпределени. По този начин, резултатите от разпределението пряко зависят от последователността, в която се разпределят разходите на спомагателните единици. Ето защо е важно, колкото по общи са услугите на дадена спомагателна единица, толкова по рано трябва да се разпределят нейните разходи, т.е. ако имаме спомагателна дейност която да обслужва както основната, така и всички останали спомагателни дейности е необходимо нейните разходи да бъдат първо разпределени и в тази последователност за всички останали спомагателни дейности.
В съответствие с този метод, към разпределение на разходите на всяка следваща спомагателна дейност се преминава, едва тогава когато началните разходи за нея бъдат сумирани с припадащата и се част!
В сравнение с директния метод за разпределение, стъпаловидния е по точен, но и по-сложен за приложение. Главният недостатък на метода на стъпаловидно разпределение е, че не отчита изцяло взаимно оказаните услуги между спомагателните единици на разходи.
Реципрочен метод: отчита изцяло взаимно оказаните услуги на спомагателните единици на разход при разпределението на разходите им между основните центрове. Реципрочните методи са най-точните, но и най-сложните методи за разпределение на разходите.
Известни са два метода за реципрочно разпределение на разходите:
- метод на последователно реципрочно разпределение на разходите на спомагателните единици при реципрочно отчитане на взаимно оказаните услуги помежду им. Първоначалният етап на разпределение при този метод е аналогичен на стъпаловидното разпределение, но различното е, че при всеки следващ етап има разпределение и към единица на разход, чиито разходи вече са били разпределени. Броят на разпределенията зависи от субективната преценка на специалиста разпределящ разходите. Този метод се прилага много рядко в практиката.
- Симултанен метод за разпределение на разходите – той е най-точния и най-сложният метод за разпределение. Той се състои в едновременно и реципрочно отчитане на взаимно оказаните услуги между спомагателните единици.
Реализира се на три етапа: 1. Отчитане на взаимно оказаните услуги между спомагателните единици; 2. Разпределение на разходите на спомагателните единици между основните такива; 3. Сумиране на припадащите се части на основните единици с разходите им преди приложението на метода.
