Лекции по Икономика

17. Одит на приблизителни счетоводни оценки

Под приблизителни счетоводни оценки /ПСО/ се разбира установената с известно приближение стойност на даден обект, или липсата на по-прецизни и точни средства за измерването му. Примери за такива оценки: обезценка на МЗ и вземанията в съответствие с приложените СС; амортизацията на ДА; начислените приходи освен тези по получени документи за осъществени сделки, отсрочените данъци, начислените провизии по потенциални задължения; начисляване на неизползвания годишен платен отпуск, включително осигуровките; начисляването на очакваните загуби по незавършени договори за строителство. Отговорността за тези оценки, които са включени във ФО, носи ръководството на предприятието. Много често те са свързани със субективна презенка.
В зависимост от естеството на обекта и техниката на пресмятане определянето на ПСО може да бъде просто и сложно. В първия случай ПСО се определят на базата на просто изчисление, например – предплатения наем за ползване на ДМА се определя на базата на сумите, посочени в договора между 2те страни. Във втория случай ПСО се определят на базата на няколко показателя чрез използване на натрупания опит в тази област. Ката например става начисляването на провизии на потенциалните задължения.
Взависимост от времето на определянето им ПСО могат да бъдат текущи и периодични. Текущите се отразяват през отчетния период в счетоводните регистри – например амортизациите, докато периодичните ПСО се използват само във връзка с изготвянето на ФО, например – начисляването на неизползвания отпуск. Тази област на одитиране по принцип е по-рискова от останалите, което не изисква преценка, а РК е по-висок, тъй като това не са рутинни операции.
Одитът на тази област включва 3 етапа:
1. проверка е тестване на подхода, който е използван от ръководството за разработване на ПСО, т.е. дали те са точни, пълни и подходящи. Те включват оценка на данните и допусканията, на които се базира оценката, например оценка на разходите за провизии трябва да се основана на предишен опит и да съотвества на познаниета на одитар за дейността на контрала. Тук се включва още проверка на математическите изчисления, сравняване с оценките, изготвени в предходни периоди и разглеждане на процентите , чрез коит осе осъществява одобрението й от ръководството.
2. изготвяне на ПСО от страна на одитора за сравнение с възприетия подход от страна на ръководството. Като използва тази оценка одиторът следва да оцени данните, да разгледа например предложения и да тества процедурите за изчисляване, приложени при нейното изготвяне.
3. проверка на последователните събития, които потвърждават направените ПСО.
Сделките и събитията, които възникват след края на отчетния период, но преди прикючване на одита, могат да осигурят одиторски доказателства, относно ПСО, направени от ръководството.
Ако съществува разлика между установените ПСО от одитора и тези във ФО, одитора трябва да прецеи дали трябва да се направи корекция. Ако разликата е разумна, т.е. сумата във ФО папада в рамките на обхвата от приемливи резултати, тя може да не се нужда е от корекция. В обратния случай одитора трябва да поиска от ръководството да преразгледа съответните ПСО. Ако ръководството откаже, разликата се приема за НОН и се разглежда заедно с останалите неточности при преценка дали влиянието й върху ФО е съществено.