В чл. 4 от ЗСч е определено, че счетоводството се осъществява при спазване на принципа за действащо предприятие. Там е оточнено, че приципът е спазен, когато в предвидимо бъдеще, предприятието нито има намерение, нито необходимост да ликивидира или съществено да ограничи мащабите на дейността си. Одиторът трябва да има впредвид съществуващия риск от предполагаемо действащо преприятие , което понякога може да се окаже, че е неуместно. Ако действителността е вече такава ФО трябва да се изготви на ликвидационен принцип, т.е. ДАи дългосрочните задължения трябва да бъдат преобразувани в краткотрайни и да се извършат допълнителни корекции с цел активите и пасивите да се оценят по тяхната реализируема стойност. В приложената СС е посочено, че когато ФО не е изготвен на база на предположението за действащо предприятие, този факт трябва да се оповести заедно с базата, на която е изготвен, както и причините, поради които предприятието не се разглежда като действащо. Следователно от предприятието, които представят ГФО не се изисква изрично да оповястат в някоя от съставните части на отчета, че са приложили принципа „действащо предприятие”, ако са преценили, че той е приложен. Прилагането му се разбира по премълчаване. Всичко това увеличава отговорността на одитора, че съответния отчет е изготвен, съобразно изискванията за вярно и честно представяне. По принцип одиторът трябва да гледа най-малко една година напред от края на отчетния период за валидността на принципа действащо предпприятие. Но може да има и обстоятелства, при които е уместно да се гледа още по-напред във времето. Това зависи главно от характера на бизнеса и свързаните с него рискове.
Някои от показателите , по които може да се съди, че едно предприятиет е действащо са следните:
1. финансовите показатели:
- текуща задъжения(П) > текущите активи (нетния оборотен капитал е „-„ величина);
- коеф.на автономност е „-„ величина;
- не са били договорени предварително банкови заеми;
- просрочване или нарушение на по-рано сключените договори за заем;
- неизплатени дивиденти или спиране на плащането им;
- отказ от страна на доставчиците за предоставяне на търговски кредит – искат незабавно плащане на доставките;
2. оперативни показатели
- пазарни или технологични промени, към които предприятието не е способно да се адаптира;
- напускане на ключови мениджъри или персонал;
- загуба на основни доставчици или клиенти;
- морално остаряване на част от продукцията;
3. други показатели
- неспазване на изискванията на ТЗ за попълване на ОК, или на други законови разпоредби;
- голям съдебен спор;
- значителни промени в действащото законодателство, от които до голяма степен зависи дейността на предприятието;
Трябва да се има впредвид, че тези показатели не са изчерпателни и наличието на един или повече от тях, не винаги е сигнал за значителна несигурност. Влиянието на част от показателите може да бъде смекчено от други фактори. Например влиянието на липсата на допълнителни заеми може да бъде отслабено чрез капиталово финансиране или продажба на ненужни активи. Когато възникне _______ по отношение на оместността на предполаг.за действащо предприятие, одиторът трябва да събере достатъчни доказателства за това. Като например:
анализиране и обсъждане с ръководстовото на паричните потоци, печалбата и други подходящи прогнозни показатели;
изучаване на част от събитията преди край на отчетния период, които засягат способността на предприятието да продължи да работи;
проверка на условията на сключените договори за банкови заеми и определяне дали част от тях са нарушени.
Разговор с юристите на предприятието, относно съдебни искове и дела;
Оценка на състоянието на предприятието по отношение на неизпълнените поръчки на клиенти;
Ако одиторът счита, че принципът на „действащо предприятие” е уместен, поради наличието на смекчаващи фактори, при условие, че е направено оповестяване на тези фактори, одиторския доклад може да бъде без квалификации. Ако това не е направено одиторът не трябва да приема оповестяването за адекватно и следва да даде квалифицирано мнение. Когато способността на предприятието да продължи да работи е под въпрос, одиторът трябва да прецени адекватността на оповестената несигурност, като отчита факта, че предприятието може да не е действащо, както и факта, че ФО не е бил коригиран. Ако такова оповестяване е адекватно в мнението на одитора не се прави квалификации, а в доклада се добавя паражраф към иначе неквалифицирания одиторски доклад, в който се посочва, че съществува съмнение, че предприятието ще бъде в състояние да продължи да бъде действащо. Ако оповестяването е извършено неправилно, одиторът не го приема за адекватно и дава квалифицирано мнение. Ако е ясно, че въобще неможе да продължи принципа на действащо предприятие и ефектът от това върху ФО е цялостен, одиторът дава "-" мнение.
