1. Стойностна теория за цените – Тази теория възприема стоковата цена като израз на единно качество. Класици – Д.Рикардо, А.Смит, К.Маркс. Стойността се определя от обществено необходимите разходи, т.е. количеството труд, вложено в производството, разпределението, обръщението и потреблението на стоката. Стоката трябва да има обменна, потребителска стойност. Стойността се проявява в цената. Пазарната стойност и цената зависят от два основни фактора – от относителния дял на произведената стока и от съотношението на търсенето и предлагането.
2. Количествена теория за цените – Осигурява се измерване на всички състояния на цените. Цената е регулатор и катализатор на икономическите процеси. Трите основни направления са неокласическото, неокейсианството и монетарното. Цената се обвързва с трите основни пазара - на стоките, на парите и на труда. Липсва обаче връзката между цените и лихвения процент и спестяванията и инвстициите. Цените се определят въз основа само на връзката доход-цени. Според монетарната теория равновесието на цените се постига на основа на вътрешните пазарни сили. Разчита се на саморегулация.
3. Маржинални теории за цените – Основно направление е теорията за пределната полезност, която е ориентирана към относителните цени. Пределната полезност е субективна оценка на полезността на последната допълнително потребена еденица стока. Горна граница на цената е субективната оценка на продавача, а долна граница е субективната оценка на купувача. Търсенето има първостепенна рола при определянето на пазарната цена. Определя се критична точка, която се основава на взаимовръзката между приходите, разходите и количеството продажби.
