Степента на развитие на икономическия растеж се измерва с редица общи и конкретни показатели, изразени чрез съответни величини. Общите показатели отразяват глобалните тенденции на растежа, а конкретните - разкриват определени страни на характера и ефективността му. Възприето е конкретните показатели да се наричат факториални (отчитат влиянието на всеки фактор, който обуславя ефективността на растежа), а общите - резултативни (отразяват резултатите от взаимообвързаното едновременно действие на тези фактори).
Показатели на икономическия растеж са: трудоемкост /трудопоглъщаемост/, капиталоемкост /капиталопоглъщаемост/, материалоемкост /материалопоглъщаемост/ и др. Трудоемкостта се изразява чрезз отношението на разходите на текущ труд /Т/ към прадукта /П/, а П/Т - производителността на труда. Материалоемкостта на продукцията показва равнището на разходите за суровини и материали на единица продукция - М/П, докато П/М - материалоотдаване. Капиталоемкостта се измерва чрез отношението на капитала към произведения продукт - К/П, а П/К - капиталоотдаване. Социалната ефективност се свежда до равнщето на благосъстояние на населението, условията на труд, състоянието на околната среда, свободното време, възможностите на неговото използване и др.
Теотрии за икономическия растеж - Фелдман разглежда икономическия растеж като макроикономическо явление, което се характеризира с показателите: национален доход, обем на капитала, обем на натрупването, обем на потреблението, норма на натрупване и др. С помоща на тези показатели той съставя модел на растежа и извежда важни функционални зависимости: НД=сК и НД=еН, където НД - националния доход използван за потребление и натрупване, с - капиталоотдаване; К - обем на капитала; е - производителност на труда; Н - брой заети в материалното производство. Той смята че нарастването на производството на труда води до увеличаване темповете на НД (е=К/Н). С това, той показва че с нарастване производителноста на труда капиталоотдаването се увеличава по-бързо от капиталовъоръжеността.
Формула за темп на нарастване на националния доход . НД=Дy.с където НД - нац.доход; Ду - норма на натрупване; с - коефициент на ефективност на натрупването.
Теорията за икономически растеж намира продължение в изследванията на кейнсианците Харод и Домар.
Моделът на Харод разкрива връзката между три равнища: фактически, равновесен (задоволителен, гарантиран) и естествен. Той представя инвестициите като ендогенна величина и е основан на принципа на акселератора - I=a.DY при S=I и S=sy 0
Моделът на Домар - според него, ако се допусне, че в даден момент е постигната пълна заетост в икономическата система, то тогава нарастването на производствените възможности трябва да е равно на растежа на националния продукт в следващ период - DРв=Рt-1-Рt=Ув-1-Ув=DУ (при S=I=Y).
