Икономическия растеж изразява определени закономерности на взаимодействието между производствените фактори, разпределението и потреблението на БНП. Свежда се до количествени натрупвания и качествени изменения на основните ресурси на производството и неговите резултати. Отразява равнището на икономиката и способноста и да задоволява потребностите на хората. То е самото нарастване на националното производство от гледна точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на икономическата мощ на дадена страна. В тесен смисъл икономическия растеж означава темп (скорост) на икономическо развитие.
Факторите на икономическия растеж биват:
- вътрешни фактори - към тях се причисляват: природни ресурси; работната сила; капиталът; пропорциите и структурите в националното стопанство.
- външни фактури - международни помощи; кредитите и движенията на капитали; търговския обмен и дела спрямо БНП; участие в
международно разделение на труда и интеграционните области.
- икономически и извън икономически фактури (социални). Икономическите се разделят на: екстензивни и интензивни, преки и косвени, и т.н. В зависимост от съществуващите съотношения между тях и преобладаващото значение на едни или други фактори се формират и различните видове растеж.
В зависимост от формата си на осъществяване икономическия растеж бива цикличен и непрекъснат. Разновидност на непрекъснатият растеж е ограниченият растеж. Той е съвкупно производство (добив) като най-напред нараства надпропорциолано, след това с недостатъчна пропорциналност, за да достигне в крайна сметка състояние на застой или “нулев растеж”.
Измерен от гледната точка на елементите на ефективноста, икономическия растеж следва да се разглежда като неутрален, капиталоемък (трудоспестяващ), трудоемък (капиталоспестяващ) и др.
Системата от фактори обуславят не само типът на растежа, но и темповете на неговото развитие. Темповете на растежа очертават границите, в които се движи влиянието на икономическите фактори. Структурните изменения на националното стопанство, обусловени от трайни икономически фактори, поставят въпроса за ефективноста на постигнатите резултати, т.е затова доколко те могат да осигурят потребностите на производството и да решат проблемите на националната и световната икономика. Те използват рационални подходи за измерване равнището на икономиката и социалната ефективност на растежа.