В специализираната литература понятието “международен пазар” се използва за “обозначаване на връзки и отношения на стопански субекти (търговски, посреднически и индустриални фирми, банки, застрахователни компании) и държавни, респективно международни органи, упълномощени да координират и контролират по специфичен начин спазването на установения от участващите субекти регламент” . Възникналите в тази връзка отношения са свързани с размяната на ефекти, респективно на стоки по определени правила, но са съобразени също така и с действащите пазарни фактори. В процеса на размяната и на обръщението обикновено се включват субекти с различна национална или държавна принадлежност, а самият трансфер най-често е свързан с преминаването на национални граници и тази особеност служи за разграничаването на националния от международния пазар.
Международният пазар най-често се свързва с реализирането на сделки, в които участват партньори от различни страни. Международният характер на един пазар може да се определи не само от различната национална принадлежност на участниците, но и от типизирането на условията и механизмите на търговия. В зависимост от броя на участниците или от обема на реализирания оборот, но също така и от регионалната определеност на обхвата, обособилите се вече пазари могат да се характеризират като международни.
Понятието световен пазар, често пъти се разглежда абстрактно като събирателно понятие за реализираните сделки по определени групи стоки без да се регистрира неговата регионална идентификация. Така например под “световен пазар на кафе” се подразбира съвкупността от сделки между най-големите страни - производителки на кафе и най-големите търговци на кафе, включително и най-големите специализирани стокови борси за кафе. Този пазар се разглежда комплексно като се включват и действащият механизъм на търсене и предлагане, свързаното с тях ценообразуване и механизмът на регулиране на отношенията, каквото се упражнява от страна на съответните координиращи органи. За международния пазар на кафе това би могло да бъде международно стоково съглашение на производителите на кафе. В този смисъл понятието световен пазар разглежда в глобален аспект пазарните отношения и механизми. В други случаи понятието световен пазар се използва, за да се обозначи изключително важното значение на даден търговски център, където се осъществяват масата международни сделки с даден вид стока. Такъв е примерът с Лондонската метална борса, където годишно се реализират между 10 и 15% от ефективните сделки с цветни метали в света. В този смисъл понятието световен пазар може да се използва като синоним на международен пазар.
Изхождайки от установените схващания за международния пазар, могат да се възприемат три основни групи становища за същностните характеристики на международния пазар, като икономическа категория:
Първата група обхваща становища, според които категорията международен пазар се възприема като съвкупност от сделки, пазарен механизъм и икономически отношения между участниците. Положителното в това схващане е комплексният подход, който се налага при разкриване на същността на международния пазар, а именно: предметната страна и съдържанието на категорията, технологията, по която се извършват процесите, и обществено – психологическата страна на процесите, въплътена в създадените отношения.
Втората група схващания разглежда категорията “международен пазар” в четири направления:
• икономическа категория
• обективна реалност
• специфична икономическа система
• маркетингова концепция
Според тази група схващания категорията “международен пазар” се разглежда на две нива: на макро - ниво, при което процесите се отнасят към областта на външната търговия; на микро - ниво, при което процесите на покупко-продажба се изследват от позициите на международния маркетинг.
Според третата група “международната мобилност на производствените фактори” е основата, върху която се развиват международните търговски връзки, които от своя страна обуславят създаването и функционирането на международния пазар.
Друго становище характеризира международните пазари като места, насочващи движението на стоки и услуги с цел печалба, където фирмата осъществява стопанска дейност в повече от една страна.
Характерът и значението на основните икономически процеси може да се разкрие, ако отделните явления и свързаните с тях основни обекти бъдат подложени на анализ и се класифицират по определен признак. За да бъде извършена една класификация, са необходими основни отправни точки или признаци. Изборът на признаците, по които ще се анализират явленията, не е произволен, а в зависимост от обективното им съдържания. В зависимост от това могат да се обособят следните принципи за класифициране на международните пазари:
• териториален обхват
• степен на зрялост на пазарните отношения
• значение и традиционност на пазара
• достъп за проникване и характер на действащия пазарен механизъм
• тип на конкуренцията
Класификация:
Международните пазари се класифицират според признаците териториален обхват, степен на зрялост на пазарните отношения, традиционност на пазара, предмет на определеност на бизнеса, достъп за проникване на пазара, тип на конкуренцията.
1. Според териториалния обхват международните пазари се разделят на: континентални, интерконтинентални и глобални. В специализираната литература са изведени следните типове континентални пазари: пазар Африка, пазар Северна и Централна Америка, пазар Европа, пазар на Близкия Изток, пазар Азия.
2. Според степента на зрялост на пазарните отношения се разграничават: развити пазари, ново възникващи пазари и други пазари. Тази класификация е направена въз основа на разграничението на ООН и Световната банка. Според това разграничение икономики, при които доходът (БВП) на човек за една година възлиза на 1000$ или по-малко, се отнасят към групата на развиващите се страни. Икономики, при които на човек се движи между 1000$ и 8000$, са средно развити икономики, а при силно развитите икономики БВП е повече от 8625$ на човек от населението.
3. Според динамиката на развитие:Въз основа на тази класификация се извежда друго разграничение на икономиките, което отчита промените на икономическата среда, посредством нарастването на пазарния потенциал и динамиката на пазарната конюнктура. Експерти от Международната Финансова Корпорация (IFC), дъщерна структура на Световната банка, дават дефиниция на “ново зараждащи се пазари” като критерий за разграничаване е динамиката на развитие на отделните икономики. Под това наименование би следвало да се включат всички бързо развиващи се пазари в развиващите се страни. По прогнози на същата корпорация през следващите две десетилетия се очаква най-голям напредък в икономически аспекти и разгръщане на икономическата мощ именно в тези ново зараждащи се пазари. Основание за тези очаквания дава статистиката, според която само последните пет години повече от половин трилион щатски долара под формата на инвестиции са се вливали в тези пазари.
4. Според значението и традиционността международните пазари биват:
• локални
• регионални
• субрегионални
• общи
5. Според предмета на търговия международните пазари се разделят на:
• международни стокови пазари
• международни валутни пазари
• международни фондови пазари
• международни кредитни пазари
6. Според достъпа за проникване:
• свободен
• затворен
• привилегирован
7. Според критерия “тип на конкуренцията” се използват следните основни признаци за идентифициране на пазарите: индивидуализация на продукта, брой на конкурентите на съответния пазар, големина на фирмите конкуренти, контрол върху цените. В зависимост от тези параметри пазарите биват:
- полиполистичен пазар
- олигополистичен пазар
- монополистичен пазар
Полиполистичния пазар се характеризира с участие на голям брой малки и средни фирми. Цените се определят от търсенето и предлагането, т.е. има свободна конкуренция, а продуктите са стандартизирани. При олигополистичния пазар има малко на брой фирми, главно средни, но с по-стабилни позиции. Монополистичен пазар е този, при който има много ограничен брой големи фирми.
8. Класификация на базата на културните различия: Тази класификация е разработена от Шустър и Коплънд. Според техния “модел на глобалните продажби и договарянето” се различават основни културни групи, сред които са: Северна Америка; Западна и Централна Европа; Средна Европа; Латинска Америка; Китай; Япония; развити страни; централно планови икономики; Среден Изток.
Тенденции на международните пазари:
1. Глобализация на пазара и стопанската дейност. Засилват се процесите на сътрудничество в международен мащаб в дейности като движение на капиталите, създаване на системи за комуникация, създаване на международни пазари. Тези съюзи осигуряват възможност за мащабни промени на международните пазари и в условията на търговия. Оформят се основни регионални пазари – Европейският съюз, Северно американска зона за свободна търговия NAFTA, групировки в Латинска Америка и Африка, Конференция за икономическо сътрудничество SPAC, Общ пазар на страните в Африка за икономическо сътрудничество COMESA и др. България участва в ЕС и в регионалната зона за облекчена търговия между България, Румъния и Турция.
2. Стандартизиране на продукта. Многонационалните компании са заинтересовани от създаването на продукти за всички пазари, на които участват. Тези компании налагат свои стандарти чрез високо качество, надеждност, мощна маркетингова дейност. Стандартизацията намалява разходите и увеличава полезността за потребителите.
3. Информационна среда във фирмите. Подържане на маркетингови информационни масиви, осигуряващи адекватни и своевременни реакции на пазарните промени.
Основните перспективи пред международния маркетинг се свързват с нарастващите възможности за производство на малките и средни фирми и транс националните корпорации зад граница. Друга перспектива е свързана с оптимизиране на техническата компетентност на фирмите и повишаване специализацията на продуктите. Нараства взаимозависимостта на националните икономики на международния пазар, глобализацията на екологичните проекти. Нараства насърчаването на културното общуване чрез което се обогатява стилът и начинът на управление на фирмите.
Нарастват глобалните икономии от мащаба, чрез което се намалява себестойността на продукцията и така се стимулира международното сътрудничество. Нараства конкуренцията на международните пазари, което е индикатор за по-добра ефективност и рентабилност на фирмите. Наблюдава се еволюция на институционалната система на международната търговия, в това число създаване на организации със специализиран и универсален характер, международни кредитни институции, съюзи и асоциации. Развива са научно –техническия прогрес, в това число информационните технологии и он –лайн търговията. Минимизира се стопанския риск.
