Маркетинговите комуникации са обществена комуникация и за разлики от редица други видове комуникации (технически, биологически и т.н.) се характеризират с това, че изпращачът и получателят на информацията са хора или групи от хора. Те са форма на пропаганда, опитваща се да въздейства върху предварително избрана аудитория с цел нейната реакция в благоприятен за фирмата начин. Това се предава чрез дозирана и въздействаща информация.
Маркетинговите комуникации имат главно стопански цели и за постигането им фирмите изразходват финансови средства, които в някои случаи са значителни. Тези разходи се включват в цената за продуктите и следователно само се финансират от фирмите, а фактически се плащат от потребителите.
Фирмите използват различни способи и средства за постигане на своите цели по стимулирането на търсенето и продажбите си. Тези средства и способи се обединява т в следните елементи на маркетинговото стимулиране: реклама, лични продажби, стимулиране (насърчаване на продажбите, връзки с обществеността и разгласа).”
Комуникационния микс включва четири компонента: реклама, връзки с обществеността, стимулиране на продажбите и лични продажби. Те се използват за постигане на множество цели, като основните цели са:
- информиране на потенциални потребители за ползите от продукта и услугата
- да предизвикат намерение и решение за покупка
- да напомнят за продукта
Според М. Велев елементи на микса на маркетинговото стимулиране (комуникационен микс) на фирмата са: Реклама, Лични продажби, Стимулиране (насърчаване) на продажбите, Връзки с обществеността, Разгласа и Директни продажби.
При избора на подходящ микс за промоция маркетолозите трябва да анализират предимствата и недостатъците на отделните елементи, за да преценят кои елементи да се използват, как да се комбинират и как да се разпредели бюджета между тях.
Всеки от елементите на микса на маркетинговите комуникации може да има различни конкретни форми и има различна роля в цялостната програма за маркетингово стимулиране.
