Кейнсианската теория отхвърля класическото схващане, че спестовността стои в основата на растежа. Спестовността не трябва да изпреварва предприемчивостта, защото ще пречи на оживлението на икономиката, а дремещата предприемчивост води до прахосване на богатството. Кейнсианците разглеждат съвкупното търсене като сума от всички разходи за всички стоки и услуги които правят стопанските субекти – домакинствата (С), фирмите (I), публичния сектор (G) и чуждестранните потребители чрез нетния експорт (NX). Следователно величината на СТ е равна на сумата от всички стоки и услуги които купувачите от 4-те стопански сектори са в състояние да придобият на нац.пазар за определен период т.е.
АD = C + I + G + NX
СТ е и сума от разходите на обществото (АЕ) за 1 година. БНП = съвк. разходи (АЕ), а те определят величината на СТ. В краткосрочен план решаваща е връзката AD – БНП (БНП се определя от AD защото производителите се ориентират към такъв обем на производство каквото е очакваното AD). Решаваща в дългосрочен план е връзката БНП - AD (БНП определя максимален размер до който може да достигне AD).
Разходи за индивидуално потребление – домакинствата правят разходи за стоки и услуги – жилища, дрехи, автомобили, здравни услуги и т.н., които достигат 90% от личния разполагаем доход, а неизразходваната част от него се спестява. Съотношението между дохода (Y) потреблението (С) и спестяването (S) както и зависимостите помежду им се определя различно от различните школи. Класиците считат, че тези съотношения зависят от лихвения процент. С покачването му спестяването се стимулира, а потреблението се ограничава и обратно. Според Кейнс изборът зависи от психологическия закон – потреблението расте с нарастването на дохода и едва тогава се проявява зависимостта му от лихвения процент.
Функция на потреблението – тя установява желаното равнище на разходите за потребление при всяко ниво на личния разполагаем доход. Между дохода, потреблението и спестяването има функционална зависимост. Домакинствата формират своето своето потребителско поведение освен от потребностите си и от равнището на своите доходи. Едва след като доходите достигнат до определен размер, хората започват да спестяват. Тази зависимост Кейнс нарича основен психологически закон. Той изхожда от психологическата нагласа на хората да си осигурят резерви.
- колкото по-ниски са доходите толкова склонността към потребление е по-голяма
- колкото по-високи са темповете на нарастване на доходите, толкова по-ниска е склонността към потребление.
- нарастването на дохода предизвиква отслабване на пределната и средна склонност към потребление.
- когато пределната склонност към потребление (МРС) е под 1-ца, темпът на нейното повишаване ще е по-нисък от този на дохода поради което средната склонност към потребление (АРС) ще намалява.
Функция на спестяването – изразява се с уравнението S=Y-S. Ако Y=1, то МРС= 1-МРС. Тъй като МРС=ΔС : ΔY, то МРС=1-( ΔС : ΔY). Тази зависимост подчертава че кривата на спестяването е изкачваща се, защото с нарастването на Y, спестяването (S) расте с ускорени темпове. Частта от дохода която не се потребява.
