Лекции по Икономика

5. Класическият и кейнсианският подход за определяне обема на производството.

1. Класически подход – Класическият макроикономически модел за определяне обема на производството и заетостта се основава на схващането, че свободното функциониране на пазарните механизми осигурява пълно използване на ресурсите. Според Жан Батист Сей - на пазарната система е присъща същността да се саморегулира или автоматично да възстановява нарушеното равновесие. Той счита, че всяка покупка е продажба и не е възможно несъответствие между търсене и предлагане, но ако все пак се получи такова несъответствие  - то ценообразуването ще възстанови нарушеното равновесие.

Класиците основават своята теория с гъвкавите цени и заплати. Друг принцип е този на гъвкавия лихвен процент. Според тях спестяванията и инвестициите винаги се изравняват. Високият лихвен процент стимулира спестяванията, а ниския - ги намалява. При инвестициите връзката между лихвен процент и инвестиции е обратна. Конкуренцията при свободно функциониращите пазари винаги осигурява състояние на пълна заетост, поради което не е необходимо намесата на държавата.

2. Кейнсиански подход – Равновесие при безработица. Практиката опровергава някои от положенията на класическата теория. Критиката на нейните принципи се засилва по време на Великата депресия 29-33 г., които показват продължително и значително изменение на тези показатели. При тези обстоятелства този модел не обяснява и не поставя пътя за излизане от кризата. Джон Кейнс прави 3 извода:
1. Състояние на равновесие е възможно и при принудителна безработица. Равновесието при пълна заетост може да се окаже временно и нестабилно;
2. Причината за високата безработица е недостатъчното съвкупно търсене;
3. Най-сигурно средство за намаляване на безработицата и постигане на пълна заетост е стимулиране на съвкупното търсене чрез увеличаване на държавните разходи.

Кейнс счита, че цените и заплатите не са гъвкави, а относително постоянни, най-малко в степен необходима за възстановяване на пълна заетост. Спестяванията не са непременно равни на инвестициите. Съществува несъответствие между планове за инвестиции и плановете за спестяване. Затова могат да се получат колебания в общия обем на дохода, производителността, заетостта и равнището на цените.

Основополагащо в кейнсианската теория е положението, че цените и работната заплата в краткосрочен план са нееластични.