В общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети на МСС е посочено, че информацията е съществена, ако пропускането или погрешното й представяне може да повлияе на вземането на решенията, които потребителите вземат на база на финансовите отчети. ОС представлява праг или предел на грешките и пропуските в един отчет. Формулировката на стандартното одиторски заключение е, че ФО представя финансовото и имуществено състояние на предприятието във всички съществени аспекти. Тази фраза е предназначена потребителите да бъдат информирани за това, че изразеното от одитора мнение се отнася изключително към съществената счетоводна информация.
Понятието „същественост” е важно, защото нито един одитор не е в състояние да гарантира аболютна точност на финансовия отчет. При одита съществеността е онази формална стойност границата на разкритите или неразкрити слабости, под която те не се използват като основание за модифициране на одиторското мнение. ОС намира приложение, както за целия ФО, така и по отношение на отделните части на отчета – салдата на отделните сметки, групи операции и оповестявания.
Концепцията за съществеността при одита се разглежда в контекста на планирането на одиторските процедури и оценяване на ефекта от неточности. Следователно когато планира одита, одиторът трябва да установи нива на същественост, за да осигури откриването на всяка съществена неточност или пропуск в счетоводните регистри. Така от съществеността зависи обема на одита и формата на одиторското заключение.
Вероятността от откриването на съществени грешки зависи от много фактори, като например: оценка на вероятността от наличието на съществена грешка, установена както от ръководството на предприятието, така и от одитора, ограничение на времето на проверка, степента на независимост на одитора, доверието на одитора към вътрешния контрол, приетата си политика и степента на нейната детайлизация.
При одита съществеността намира приложение в няколко направления:
1. на етапа на планирането – при определяне на характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури;
2. в хода на изпълнение на конкретните одиторски процедури – използва се съществеността за определяне на извадките по отделните съвкупности;
3. в заключителния етап – за оценка на влиянието на неточностите върху достоверността на одитирания отчет.
Съществува обратна зависимост между нивото на същественост и нивото на одиторски риск, т.е. колкото е по-високо нивото на същественост толкова е по-нисък одиторския риск и обратно. Одиторът взема под внимание тази зависимост при определяне на характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури. Например: когато нивото на същественост е ниско, то рискът на одита се увеличава и одиторът може да компенсира това като извърши допълнителни тестове за контрол или като увеличение на одиторските процедури по същество.
Всяко от тези действия ще повлия за намаление на оцененото ниво на одиторски риск.
Основните фактори, които оказват влияние при определяне нивото на същественост са следните:
1. вида и дейността на предприятието;
2. размера на финансовия резултат;
3. сумата на актива;
4. кредиторската задлъжнялост и др.
5. опита на одитора;
Тези фактори трябва да се вземат под внимание не само по време на планирането на одита, когато се определя съдържанието, разхода на време и обема на одиторските процедури, но и в края на провеждане на проверката и съставянето на крайното заключение по проведения одит.
Одиторът следва да вземе под внимание двете страни на същественост при одитирането:
1. качествена;
2. количествена.
От качествена гледна точка одиторът е длъжен да използва своето професионално мнение, за да определи дали носят или не съществен характер, отбелязаните в хода на проверката отклонения в извършените стопански операции от изискванията в действащото законодателство.
От количествена гледна точка одиторът е длъжен да прецени дали превъзхожда по отделно и общо като сума откритите отклонения и неточности, предварително установеното ниво на същественост.
При определяне на нивото на същественост като правило се отчитат 2 фактора:
абсолютна величина на грешката – разглежда се като субективно мнение на ръководителя затова, че грешката в определен размер може да се признае като съществена предвид значителния размер на сумата, независимо от всякакви други обстоятелства;
относителна величина на грешката – определя се като процентно отношение към съответната приета база величина.
За предпочитане са относителните величини, като най-популарни бази и нива се считат следните:
счетоводна печалба – 5- 10%;
А и СК – 3- 6%;
Счетоводната печалба се счита за най-добра база, но тяе подложена на значителни колебания през отделните отчетни периоди.
Приходите от продажби са най-популярната база. За производствените предприятия най-подходяща е общата сума на А или камо на КА.
СК е подходяш главно за новоучредени предприятия.
За установени грешки на сума под нивото на същественост не се съставя одиторски доклад с резерви.