Основната цел на одита е да се осигури извършването на одита по най-ефективния начин. То дава възможност на одитора да се увреди, че ще бъде обърнато внимание на всички важни аспекти на одита, че ще бъдат разкрити и посочени потенциалните проблеми. Освен това планирането допринася за правилното разпределение на работата между помощниците и за координиране на извършваната работа между одитора и експертите. Липсата на планиране или недостатъчно доброто планиране може да доведе до погрешни изводи от страна на одитора или да се заблуди, че е извършил всички необходими процедури. Степентта на планиране зависи от много фактори, като: големината на предприятието; сложността на одита и отношенията на одитора с предпирятието, познаването на бизнеса и др. Преди да пристъпи към планиране одиторът трябва да направи предварителни проучвания за бизнеса, в такава дълбочина, че тя трябва да му е достатъчна да разбира събитията, сделките и практиките, които по негова преценка могат да окажат съществени влияния върху ФО, проверката или одиторското мнение.
Основни области на предварителни проучвания:
1. общи фактори – лихвени равнища, инфлацията, държавната политика по отношение на данъчното облагане;
2. отрасълът, в който работи предприятието – какъв е пазара и конкурентите, съществува ли бизнес риск по отношение на прилагане на високотехнологии, висша мода, лесен пазар за навлизане на конкуренти има ли промени в продуктовата технология, каква е дейността – затихваща или разширяваща се, цикличния или сезонния характер на дейността;
3. самото предприятие по отношение на ръководството и собствеността – каква е корпоративната структура – частна, публична или държавна; как е капиталовата структура; има ли планирани придобивания, сливания или текучество, персонал в счетоводния отдел, има ли материални стимули.
4. бизнес на предприятието – какво е естеството на бизнеса – производствоу търговия на едро, внос, износ и т.н., какво е местоположението на производствените мощности – пръснати из страната или концентрирани на едно място; кои са основните клиенти и важните доставчици, има ли разследвания и развойна дейност, каква е структурата на задълженията и вземанията, съществува ли информационна система и др.
Възможно е естеството на бизнеса да е такова, че одиторът да планира да разчита изцяло на инвентаризацията като способ за потвърждение на салдата в края на годината. За друг вид бизнес тази процедура може да се окаже неизпълнима. Макар одиторът вече да е получил първоначална представа за предприятието, при приемането на одиторския ангажимент, той продължава своята работа, като познания за бизнес той може да получи още от редица източници, като например - разговори с хора от предприятието, дискусии с хора от вътрешния контрол, публикации свързани с предприятието и отрасъла, посещение в производствените сгради, документация в предприятието (протоколи от заседания, сметкоплан, дръжностни характеристики, инструкции от вътрешния контрол и др.). Тези предварителни проучвания служат като база за формиране на постоянния архив за одит. предприятие. Този архив се допълва всяка година, при настъпили промени в него.
Като правило планирането се разработва от ръководителя на одиторския екип. Въпреки, че процедурите по планиране се различават помежду си, одиторът изпълнява най-често следното:
1. Разглежда средата, в която функционира предприятието, като се опитва да открои проблемите в съответния бранщ, които биха могли да окажат влияние върху одиторската му работа;
2. Изследва степента, до която може да се радчита на вътрешния контрол;
3. Прави преглед на въпросите, повдигнати в одита за предходната година, като преглежда своята предишна документация, за да установи фактите, които биха могли да имат отношение към настоящата година;
4. Оценява ефекта от всички настъпили през годината промени в законодателството и счетоводната практика върху финансовите отчети на клиента;
5. проверява всички отчети на ръководството или междинните отчети, които са подготвени т.като те могат да го насочат към проблимните области в негия одит;
6. разглежда времето за провеждане на някои от по-съществените етапи от изготвянето на финансовите отчети – времето на извършване на инвентаризацията, приключване на синтетични и аналитични сметки, изготвяне на първа оборотна ведомост и др.
7. преценява необходимостта от експертна оценка;
8. преценява доколко служителите на клиента са в състояние да анализират и обобщават счетоводни данни и доколко уместна за неговия одит е работата извършена от служителите по вътрешния контрол;
9. определя броя и квалификацията на одиторския екип и консултира екипа за евентуални проблеми открити предварителни проучвания.
10. изготвя времеви графики за изпълнението на одита по обекти и членове на екипа. Използването по графика от предходната година е много ценно помощно средство при изготвяне на графика за текуща година.
На етапа на планирането одиторът планира очакванията си относно взаимовръзките между различни позиции във финансовите отчети и проверява наличните счетоводни данни, за да се увери дали неговите очаквания съвпадат със записаните стойности. Във всички случаи, когато резултатите се разминават с очакванията одиторът трябва да планира извършването на допълнителна работа. Обемът на работата, която одиторът следва да извърши по време на планирането е в зависимост от това дали се касае за ангажимент за първа година или за повтарящ се одит. Безспорно одитът за първа година изисква повече работа защото се изисква иясняване на бизнеса, установяване на работните отношения с персонала, проверка на началните салда и др.
Планирането включва съставянето на общ план за изпълнение на одита и разработване на работни програми по отделни области.
Общият план трябва да бъде достатъчно подробен, като формата и съдържанието му се съобразяват с големината на предприятието, сложността на одитаи използваната от одитора специфична методология и технология.
Планът включва няколко отделни части, които са логически обвързани и се разработват последователно, а именно:
1. познание за бизнеса на клиента;
2. познание за счетоводната система, счетоводната поликита и системата за вътрешния контрол;
3. определяне на риска и нивото на същественост;
4. характер, време на провеждане и степен на процедурите;
5. координиране, разпореждане и проверка на одиторския екип.
макар, че общия план се изготвя преди започване на задълбочената работа по одита, планирането се извършва тук. Възможно е да настъпят корекции. Например всяка промяна на предварителните срокове за провеждане на инвентаризацията може да означава просрочване на одита. Затова работата по планирането следва да се регламентира като процес, който продължава през целия одит.
ПОСТОЯНЕН АРХИВ НА ОДИТА
1. Учредяване: Копие на :
А. Учредителен акт и устава;
Б. Дружествен договор.
2. Среда и организация
А. Характер и история;
Б. Собственост;
В. Адрес.
3. Системи
А. Прилагани счетоводни методи;
Б. Счетоводни регистри и документи.
4. Договори – наеми, протоколи, проспекти.
РАБОТНИ ПРОГРАМИ
Отделните работни програми се съставят след общия план и се разработват по одитирани процедури. По своята същност една работна програма представя дневник на одиторските тестове. Тя включва конкретни указания за одиторския екип и се използва като средство за контрол и документиране на изпълнената работа.
Работната програма представлява важна част от документацията на одитора и включва значителна част от доказателствения вариант на одита, необходим за защита на одиторското мнение.
Те също подлежат на ревизиране в процеса на одитирането толкова пъти, колкото е необходимо.
Общоприето е една одиторска програма да съдържа:
1. целите на одита за конкретната област;
2. оценка на трите вида риск за съответната област;
3. описание на отделните одиторски процедури;
4. изпълнители на отделните одиторски процедури;
5. заключение на помощниците и на регистрирания одитор.
Работните програми включват:
1. проверка на статута на предприятието;
2. проверка на обектите включени в счетоводния баланс;
3. проверка на обектите включени в ОПР;
4. проверка на съставянето на финансовите отчети;
5. проверка на последващите събития след съставянето на ГФО.
