Концепции за ролята на държавните разходи
Отначало учението за разходите и разходната система на финансите е било подценявано от финансовата наука. Съществуват различни теории, които по един или друг начин обясняват ролята на държавните разходи.
Класическата теория - Основополагаща е тезата за "минималната държава" на Адам Смит. Тя е първата теоретична основа за учението на държавните разходи. Негов е и принципа за 1/10 от създадените ресурси в частното стопанство са достатъчни за покриване на разходите на държавата, чиито функции се свеждат до защита срещу военна агресия или срещу несправедливост, причинена от други хора. Според него "невидимата ръка" на пазара разполага ресурсите ш държавата е освободена от задължението да направлява икономическите агенти.
Класическата теория е известна и като концепцията за държавата потребител, се основава на идеите на либерализма и е за ограничаване на държавната намеса в икономиката и свеждането на държавните разходи до минимум. Тя изразява недоверие към държавните разходи, поради което иска да се правят икономии от тях. Държавните разходи се третират като необходимото зло и ето защо, колкото е възможно, трябва да се съкращават.
Но още през 19 век Адолф Вагнер формулира прогноза за бъдещето развитие на държавните разходи известна като "Закона на Вагнер". Според него държавната ще увеличи своята активност и разходите и ще нарастват и в бъдеще, защото възникват нови потребности, а старите се удовлетворяват по-пълно. Необходимостта от държавни разходи се свързва в началото с определени нужди на хората от сигурност, защита от външни нападения, духовно развитие, правораздаване и прочие, които непрекъснато се увеличават.
Модерната теория, наричана още Кейнсианска или концепция за държавата разпределител, има за основа разбирането, че от гледна точка на икономическата ефективност, държавната намеса е по-рационална от частната инициатива, особено по време на спад в производството и рецесия в икономиката. Тя разглежда държавните разходи като инструмент за преразпределяне. Увеличаването на държавните разходи създава условия за повишена ефективност на използваните национални ресурси. Ето защо тази концепция е за увеличаване на държавните разходи, даже това да става за сметка на бюджетен дефицит.
Учението за обществените потребности, се базира на схващането, че обществените потребности са в основата на държавните разходи и тъй като те имат историческа обоснованост и постоянно се увеличават, това води до непрекъснат ръст на държавните разходи. Държавата е длъжна да осигури за всеки гражданин задоволяването на определен минимум от потребности(отбрана, полиция, съдебна система и др.), който той не може да си позволи. Чрез приходите си държавата съумява да предложи тези блага. Веднъж предложени да един гражданин, те могат да се потребявт от втори, трети . . . така се стига до колективно задоволяване на индивидуални потребности.
Държавни разходи и въздействието им върху икономическите и социалните процеси
В съвременните условия все по-важно значение придобиват държавните разходи, насочени към регулиране на икономиката. Чрез тях правителствата се стремят да стимулират активността и да противодействат на неустойчивостта на цикличното развитие на пазарната икономика. Чрез държавните разходи се продължава и завършва разпределението, започнато с приходната система. Те са процес на потребление на събираните в държавния бюджет финансови ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са категория главно на финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания паричен фонд ресурси получават строго целево предназначение - инвестиции, култура, управление, технически прогрес, военно дело и пр.
Най-добра представа за разходната политика на една страна дава величината на държавните разходи и тяхната структура. Относителният дял на държавните разходи (40 - 60%) предопределя и показва ролята и намесата на държавата в икономиката, в политиката, в социалния живот.
Следователно характеристиката на държавните разходи се свежда до:
• Те са важен макро. Показател за частта от създадения БВП, която се разходва от държавата.
• Важен икономически лост за корекция на пазарните дефекти.
• Важен икономически лост за стабилизация на икономиката.
• Съдействат за увеличаване на доходите на населението, а оттук на жизнения му стандарт и благосъстояние.
Изразходването на държавни средства е подчинено винаги на конкретни цели и задачи - стимулиране, развитие, регулиране, управление и дестимулиране. Всички тези процеси дават съдържание на понятието “държавно финансово въздействие”, което представлява събирането на ресурси в държавния бюджет и тяхното разходване под формата на държавни разходи.
При всички случаи най-общо държавното финансово въздействие се изразява или в стимулирането на даден отрасъл, или в задържането му. Но в условията на децентрализирана икономика нещата стоят по-особено. Чрез държавните разходи също се въздейства върху определени цели, но ограничаването на финансирането не винаги означава задържане развитието на отрасъла. Спирането на финансирането за даден отрасъл може да означава, че той се самоиздържа и това не оказва влияние върху развитието му. В такъв случай държавното финансово въздействие трябва да се изразява чрез приходната система. По отношение на възпроизводството на работната сила, държавните разходи запазват своята задържаща и стимулираща роля и в условията на пазарна икономика. Следователно държавното финансово въздействие трябва да се търси в две насоки:
въздействие върху производството;
въздействие върху трудовите ресурси.
В условията на пазарна икономика въздействието върху производството е свързано най-вече с изграждането на нови производства и осигуряването на необходимите условия за тяхното съществуване.
По отношение за развитието на човешката личност, тя става основен обект на социалната политика и тук държавните разходи бележат най-висок ръст.
В условията на децентрализирана икономика се забелязва едно преструктуриране на държавните разходи. Това се изразява във факта, че фирмите сами трябва да осигуряват средства за икономиката, т.е. държавата трябва все по-малко да се ангажира с развитието на производството и акцентът да падне върху социалната политика, като вътре в социалната политика най-голям дял заемат разходи за образование и здравеопазване.
У нас, в условията на преход към пазарна икономика, все още социалната функция не е водеща. Като израз на икономическата функция на държавата, се запазват разходите й по създаването на нови производства и разходите за подпомагане на нерентабилни и губещи предприятия до тяхната приватизация.