В съвременните концепции държавата се разглежда като институция, която съществува заради гражданите, за постигане на общи цели и за осигуряване на публични услуги в техен интерес.
Република България е демократична и правова държава. Демократичният характер на държавното управление се гарантира от принципа на разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна. Правова държава означава, че властите в България управляват съгласно конституцията и законите на държавата.Държавната власт в България съществува в няколко разновидности, които предопределят и облика и структурата на административния апарат на държавата:
- национална власт;
- законодателна власт;
- изпълнителна власт;
- власт на областно ниво.
Националната власт е представена от президента и вицепезидента на републиката, които имат определени области на компетентност и конкретни правомощия. Законодателната власт е представена от Народното събрание, което приема законите и упражнява парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт, т.е. компетенциите на Народното събрание се свеждат до законодателните му правомощия и правомощията при осъществяването на контрол върху дейността на изпълнителната власт. Структурата на НС се състои от Комисии на НС; Председател на НС и негови заместници; Секретари на НС; Парламентарни групи; Народни представители.
Изпълнителната власт включва:
- Министерски съвет;
- министерства;
- държавни агенции;
- държавни комисии;
- изпълнителни агенции /могат да се разгледат на сем. занятия/.
Областната власт се осъществява от областния управител, подпомаган от областната администрация.
Функциите на държавата по осъществяване на държавната власт се извършват от държавен апарат. Държавният апарат обхваща системата от всички държавни органи. Държавните органи представляват единна система, състояща се от:
1. органите на държавна и местна власт и само¬управление, които имат законодателни (нормотворчески) функции - На¬родното събрание, общинските съвети;
2. органите на държавната и мес¬тната администрация, които имат изпълнителни функции - Министер¬ският съвет, министрите, министерствата и другите ведомства, област¬ните управители и областната администрация, кметовете и специализи¬раните изпълнителни органи на общините и др.;
3. съдебните органи - съдиите и съдилищата - върховни, окръжни, районни, военни и пр.;
4. прокурорските органи - прокурорите и прокуратурите (последните два вида органи (3 и 4) понастоящем се определят за органи на съдебна власт).
За да се отговори на въпроса „Що е държавен административен ор¬ган?", трябва преди това да се определи що е държавен орган. Държавният орган се характеризира със следните основни черти:
1. Той е съставна част на държавния апарат. В това си качество той притежава характерни за държавния апарат особености - има съответ¬на организация и структура, прилага средства и способи, произтичащи от държавната власт и присъщи на държавния апарат.
2. Той притежава държавновластнически правомощия. Чрез негови¬те функции и организация се осъществява държавна власт.
Държавновластническите правомощия се изразяват във възможност¬та на държавните органи да издават правни актове и да извършват прав¬ни действия, които имат задължителен характер за лицата и организаци¬ите, до които се отнасят. Актовете и действията на държавните органи са израз на държавна власт и на тях се дължи подчинение. За да осигу¬рят изпълнение на актовете си, държавните органи могат да използват държавна принуда. За неизпълнение или нарушение на актовете на държавните органи могат да се налагат санкции.
3. Действа от името на държавата. Държавният орган изпълнява функции на държавата и представлява държавата в сферата на конкрет¬ните си задачи.
4. Действа в рамките на определена компетентност или юрисдик¬ция. Всеки държавен орган упражнява правомощията си в определени предели. Правомощията на един орган са различни от тези на друг орган по предмет и по обем. Освен това държавните органи имат определен териториален мащаб на дейност - те могат да действат на територията на цялата страна или само в една отделна териториална единица.
5. Има определена организационна структура. Организацията, ста¬тутът и съставът на държавните органи се определят от закона.
6. Образува се по ред, установен от закона.
7. Има личен състав (персонал) и определени правни връзки между членовете на този състав.
8. Осъществява възложените му задачи посредством една от фор¬мите на държавна дейност.
Държавните административни органи, тъй като са държавни ор¬гани, притежават всички изброени дотук характерни черти. Но като ад-министративни органи те имат и допълнителни характеристики, които са специфични за тях. Такива характерни особености на държавните административни органи наред с общите им характеристики на държав¬ни органи са следните:
1. Развиват подзаконова дейност. Техните актове са подчинени на
закона, а актовете на общинската администрация - и на наредбите и
решенията на общинския съвет.
2. Упражняват изпълнително-разпоредителна дейност.
3. Представителните органи могат да осъществяват контрол върху тяхната дейност Народното събрание осъществява контрол върху дей¬ността на Министерския съвет, министър-председателя и министрите; общинският съвет - върху кмета.
4. Изпълняват функции по непосредствено ръководство и оператив¬но осъществяване на задачите на държавното управление.
5. Могат да създават други органи за осъществяване на админист-ративна дейност.
6. Издават административни актове.
7. Могат да прилагат пряка принуда и да осъществяват админист-
ративнонаказателна отговорност.
Държавните административни органи, в това число и органите на местната администрация, в своята цялост образуват административ¬ния апарат на държавата. Административният апарат е организирани¬ят сбор от държавни и местни органи, които са предназначени да осъ¬ществяват задачите на държавното управление и да развиват конкрет¬на, творческа изпълнителна дейност. Административният апарат съдържа редица организационни нива и подразделения, административно-организационни единици, органи и учреждения. Административ¬ният апарат е организационният механизъм, чрез който се извършва административната дейност в държавата.
Характерна черта на административния апарат е йерархията на ни¬вата и звената в нея. Тази йерархия се проявява в подчинеността на актовете и действията на по-нисшите звена на висшестоящите звена в административния апарат, както и във възможностите за контрол, уп¬ражняван от висшестоящите органи по отношение на нисшестоящите.
Административните органи мо¬гат да се подразделят на различни видове в съответствие с различни разграничителни белези (критерии):
1. Според това, дали органът е създаден по конституционен път, дали е пред¬виден в конституцията:
Според този белег органите се делят на: административни органи, за които конституцията предвижда изрично създаването и правомощи¬ята им, и органи, които не са изрично предвидени в конституцията. Чрез конституцията се създават само основните, най-важни органи на държав¬но управление. Те са гръбнакът на административния апарат в държа¬вата. Такива органи са Министерският съвет, министрите, областните управители, кметовете. Административните органи, които не са създа¬дени в конституцията, се създават на основата на различни законови или други актове. Такива са различни управления, комитети, агенции, служби и техните ръководители.
2. В зависимост от органите, които ги образуват:
Според този белег административните органи се подразделят на: органи, образувани от представителни органи на държавна власт или местно самоуправление, например Министерският съвет се образува от Народното събрание; заместник-кметовете на общините се избират от общинския съвет; тези органи са подконтролни и се отчитат пред органите, които са ги образували; органи, избирани направо от населе¬нието - например кметовете на общините и кметовете на населените места; органи, образувани от други административни органи, напри¬мер Министерският съвет може да създава комитети, агенции и други служби, министрите могат да образуват управления, отдели, служби; Ми¬нистерският съвет назначава областните управители, министър-председателят назначава заместник областните управители.
3. Според начина на образуване:
Според този белег административните органи се подразделят на следните групи: чрез избиране - основните органи на изпълнителната власт се създават чрез избиране; такива органи са например Мини¬стерският съвет, кметовете; чрез назначаване, такива органи са напри¬мер общинските специализирани изпълнителни органи, началниците на управления и отдели в министерството и др.; смесена система, която се проявява в две форми: Първата форма на смесената система обхваща случаите, когато един орган се избира и след това се назначава /например избора на Ректор/ Втората форма на смесената система обхваща случаите, ко¬гато една част от състава на органа се избира, а друга се назначава -такъв пример е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация, при който една част от членовете му се избира от Народното събрание, а друга част се назначава от Министерския съвет.
4. Според характера и обема на компетентността:
Според този белег административните органи се подразделят на: органи с обща компетентност и органи със специална компетентност. Органите с обща компетентност имат право да разглеждат и решават всички, или почти всички въпроси на държавното управление на съот¬ветната територия. По принцип те имат право да издават актове във всички области на изпълнителната дейност. Органи с обща компетент¬ност са Министерският съвет, кметовете в общините. Органите със спе¬циална компетентност имат право да се занимават само с определен кръг въпроси. Тяхната компетентност е ограничена по материя и по обем. Те осъществяват своята дейност в една определена специална област на държавното управление. Органите със специална компетентност от своя страна се подразделят на отраслови и функционални. Отраслови орга¬ни със специална компетентност са тези, които упражняват своята дей¬ност в даден отрасъл на държавното управление, който предметно е разграничен от останалите отрасли - Министерството на земеделието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на народното здраве, отделите „Архитектура и благоустройство" в общините и други. Функционални органи със специална компетентност са тези, които осъществяват една функция на държавно управление, ко¬ято се проявява в дейността на всички или много държавни органи. Такива функционални органи са Министерството на финансите, плановите отдели, и др.
5. Според организационната структура:
Според това как е устроен органът - дали той се състои от много или от едно лице, административните органи се подразделят на колеги¬ални (колективни) и еднолични. Броят на лицата в колегиалния орган е определен, между членовете му съществуват определени правни и организационни връзки (има председател, заместник-председател, члено¬ве). При колегиалните органи въпросите се разглеждат и решенията се вземат колегиално - от определения от закона колектив от лица. Реше¬нията се вземат на заседания при наличието на определен кворум (изис¬кване за присъствие на членовете) и с определено мнозинство. Колеги¬ални органи са Министерският съвет, комисии, съвети. Едноличните орга¬ни се състоят от едно лице. Определено физическо лице изпълнява фун¬кциите на орган. Законът е предоставил възможността на едно отделно физическо лице да решава еднолично определени въпроси. Еднолични органи или органи на единоначалие са министрите и ръководителите на ведомства, областните управители, кметовете, началниците на отде¬ли, управления и служби, и др.
6. Според източника на финансиране:
Според този критерий административните органи се подразделят на такива, които са на бюджетна издръжка, органи, които имат самостоятелно финансиране и органи със смесено финансиране. Първите получават финансирането си от държавния бюджет, а администра¬тивните органи със самостоятелно финансиране сами наби¬рат източниците за издръжката си. При органите със смесено финансиране част от издръжката идва от бюджета и част - от други при¬ходни източници.
7. Според териториалния обсег на правомощията на органа:
Според този белег административните органи се делят на централ¬ни и местни. Централните органи осъществяват дейността си на територията на цялата страна. Техните актове и действия имат задъл¬жителна сила за всички части на държавата и за всички нейни гражда¬ни. Централни органи са Министерският съвет, министрите, ръководи¬телите на другите ведомства. Местните органи упражняват дейността си на определена част от територията на държавата. Техните правомо¬щия имат ограничен териториален мащаб вътре в страната. Актовете и действията им важат само за определена част от страната и имат по принцип задължителна сила само за жителите или и за пребиваващите в съответното място. Местни органи са областните управители, кметове¬те, специализираните изпълнителни органи на общините и други.
Наред с тези белези за класификация на видовете административ¬ни органи могат да се набележат и други. С оглед на характера на извърш¬ваната от тях дейност те могат да бъдат органи за общо ръководство, оперативни, контролни, планиращи, наказващи органи и т.н. Изброе¬ните седем белега са достатъчни да се даде една сравнително пълна характеристика на всеки административен орган, като се определи мя¬стото му във всяка една от представените класификации.