Държавната служба се осъществява от държавни служители. Законът за държавния служител от 1999 г. урежда статута на държавния служител и поставя акцент върху служебното правоотношение, което възниква между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба.
Понятието „държавен служител" се състои от следните характеристики
• държавният служител осъществява функции на държавата;
• държавният служител служи в държавния апарат за непрекъсваемо осъществяване на задачите, произтичащи от компетентността на съответния държавен орган;
• държавният служител заема щатна длъжност;
• държавният служител осъществява държавната служба по професия; това е неговото занятие;
• държавният служител е такова лице, което осъществява своята длъжност по назначение;
• намира се под режима на закон за държавния служител или на специални статути, доколкото такива са предвидени в специални нормативни актове - полицаи, учители и т.н.
Не са държавни служители лицата, които във ведомство или държавно учреждение, или най-общо - в организации на бюджетна издръжка:
• извършват работа по договор;
• изпълняват обслужващи или помощни материално-технически функции;
• извършват работа от производствен характер.
Когато се определят държавните служители, винаги трябва да се има предвид, че съществуват голям брой служители (чиновници, администратори), които излизат извън обхвата на дефинициите на „държавните служители", но чиито действия, качества и професионализъм имат също такъв, а понякога и по-силен, ефект върху ефективността на администрацията.
Понятието „чиновник" е най-близо да сегашното понятие „държавен служител", като коренът му произхожда от „чин" - в смисъл на степен в служебната йерархия.
Сега действащият Закон за държавния служител не дава изчерпателно определение на понятието и обхвата на държавен служител. Според него държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на закона. По-пълно или по-конкретно определение на държавния служител законът е предоставил на изпълнителната власт. Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители, като с това всъщност той посочва кои служители са държавни служители. Такъв подход оставя широко поле за определяне на държавните служители от изпълнителната власт в подзаконов акт, какъвто е Единният класификатор на длъжностите в администрацията. Като се имат предвид и останалите характеристики, които се съдържат в Закона за държавния служител, според закона държавният служител е лице, което въз основа на административен акт за назначение заема платена щатна длъжност, нормативно определена за заемане от държавен служител, и работи по служебно правоотношение в администрацията.
Условия за назначаване на държавните служители. За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен;
2. е едналичен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество и други подобни;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински или районен съвет, като това ограничение се отнася само за служител в общинската администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. работи по трудово правоотношение, като изключение се допуска за преподаватели във висши училища
