Лекции по Икономика

3. Министерски съвет

Министерският съвет (правителството) на Република България е вис-шият изпълнителен орган в държавното управление на страната. Той стои на върха на йерархичната пирамида от административни (изпълни¬телни) органи и оглавява цялата административна система.
Министерският съвет е учреден с конституцията. Той е колегиален по своето устройство орган на държавно управление, снабден с обща, а откъм териториален обсег - с централна по действието си компетент¬ност. Всички тези черти характеризират Министерския съвет като държавен орган, който притежава най-големите властнически правомо¬щия от изпълнително-разпоредителен характер.
Процедурата за съставяне на пра¬вителство в България според действащата конституция е сложна. Парла¬ментът има водеща роля при образуването на правителството.
Правителството се образува, когато са изтекли правомощията на пре-дишното правителство и новото Народно събрание трябва да състави ново правителство. Процедурата протича в няколко последователни фази:
Началото на процедурата се поставя от президента на републиката. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага на канди¬дата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Този кандидат има на разположение седем дни, в които да предложи на президента състав за бъдещо правителство. След като това бъде направено, президентът пред¬лага на Народното събрание да избере кандидата за министър-предсе¬дател. Народното събрание избира министър-председателя и по негово предложе¬ние - Министерския съвет.
Ако в 7-дневния срок кандидатът за министър-председател не ус¬пее да предложи състав за Министерски съвет, тогава президентът възла¬га на втората по численост парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на бъдещо правителство, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и на¬срочва нови парламентарни избори.
Народното събрание е органът, който избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет и извършва промени в правителството по предложене на министър-председателя. Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: с гласу¬ване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председа¬теля; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя. Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. Във всич¬ки случаи, когато правомощията на Министерския съвет са прекратени, той изпълнява функциите до избирането на нов Министерски съвет, като правителство в оставка.
Министерският съвет е колегиален орган. Той се състои от министьр-председател, заместник министър-председатели и министри.
Правомощия и актове на Министерския съвет: Дейността на Мини-стерския съвет се осъществява въз основа на следните принципи: за¬конност, колегиалност, йерархичност, ресорност, децентрализация на опе¬ративните функции, публичност.
Законността се проявява във всички действия и актове на Министер-ския съвет. Република България е правова държава. Тя се управлява спо¬ред конституцията и законите на страната. Министерският съвет като висш изпълнителен орган съблюдава законността в своята дейност и упражнява контрол върху законността на другите административни орга¬ни. Министерският съвет ръководи и осъществява държавната полити¬ка в съответствие с конституцията и законите. Той отменя незаконосъоб¬разните и неправилните актове на министрите.
Колегиалността като принцип в работата на правителството нами¬ра израз в неговата структура и организация на работа - Министерски¬ят съвет е колегиален орган, той е съставен от много членове - министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Министер¬ският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъства¬щите членове, при условие че е налице необходимият кворум - трябва да присъстват повече от половината от всички членове на Министерския съвет. Заседанията могат да бъдат открити или закрити. Заседанията се ръководят от министър-председателя, а в негово отсъствие - от по¬сочен от него заместник министър-председател.
Йерархичността изразява съгласуваността и подчинеността в пира-мидалната структура на правителството. Правителството стои начело на изпълнителната власт. На него се подчиняват всички останали админис-тративни органи. Вътре в самото правителство отделните министри са подчинени на Министерския съвет. Министерският съвет има правото да отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите. Министерският съвет назначава и освобождава ръководствата на коми¬тети, управления, комисии, съвети, агенции и други ведомства, които подпомагат дейността му. Ресорността като принцип се проявява във факта, че Министерският съвет е орган с обща компетентност, но вътре в него отделните министри отговарят за отделни ресори на държавното управление - отбрана, здравеопазване, просвета и пр.
Децентрализация на оперативните функции се прилага, за да се раз-товари Министерският съвет от оперативни дейности и да може да се съсредоточи върху важните въпроси от своята компетентност. При осъ-ществяване на своята дейност Министерският съвет се подпомага от органи, като министерства, комитети, комисии, съвети и агенции, на които по тяхно предложение определя организацията и реда на дейнос¬тта им. На тях той може да делегира изпълнението на някои свои функ¬ции и правомощия, когато за това съществува законно основание.
Публичността като принцип означава, че Министерският съвет ра¬боти в условията на публичност, на откритост при вземането и изпълне¬нието на решенията си освен когато опазването на държавна тайна или други важни причини налагат това.
Министерският съвет ръководи изпълнителната власт в страната. Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на държа¬вата в съответствие с конституцията и законите.
Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на Въоръжените сили. Като висш изпълнителен орган той осъществява и общото ръководство на държавната администрация.
Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюд¬жет. Той организира стопанисването на държавното имущество. В международната дейност той има право да сключва, утвърждава и де¬нонсира международни договори в случаите, предвидени от закона.
Министерският съвет има законодателна инициатива. Той има право да изготвя и внася законопроекти в Народното събрание, като напри¬мер законопроекта за годишния държавен бюджет,
Министерският съвет назначава областните управители. Той има и други съществени правомощия в сферата на местното самоуправление и местната администрация - при спазване на установена процедура той може да предлага промяна в границите, административния център или наименованието на общината и на областта. Министерският съвет разглежда и решава въпроси:
• които съгласно конституцията и законите на страната са му из¬
рично възложени;
• които следват от ръководното му място в изпълнителната власт;
• по които между отделните министерства и други ведомства, как¬
то и между областните управители има спор за компетентност или дру¬
го несъгласие.
Актовете, които издава Министерският съвет в изпълнение на своите правомощия, са постановления, разпореждания и решения. С поста¬новления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите и заместникобластните управители.
Министрите ръководят отделни министерства. Те отговарят за дей-ността, развивана от техните министерства, и носят отговорност за свои¬те действия. Възможно е Народното събрание да реши в правителството да има министър, който не ръководи отделно министерство. Такъв ми¬нистър е прието да се нарича „министър без портфейл". Министрите са централни еднолични изпълнителни органи със специална компетентност. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и правилници.