Министерствата са организационно-административни единици, съдържащи служби и спомагателен персонал за осъществяване на изпъ-лнителна дейност в отделен клон или сфера на държавното управление и оглавявани от ръководител - министър, като орган на специализира¬на администрация.
Министерствата са предвидени от конституцията, но не са учредени с нея. Конституцията на Република България не възприема системата на поименно и изчерпателно изброяване на министерствата. Народното събрание създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя. Традиционни министерства у нас (незави¬симо от някои изменения, сливания, разделяния и преименувания) са Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Министерството на земеделието, Мини¬стерството на образованието и науката, Министерството на културата, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните рабо¬ти, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министер¬ството на околната среда и водите, и др. Министерствата са централни органи на държав¬но управление. Те осъществяват ръководството, организацията и изпълне¬нието на държавната политика в даден клон на държавното управление в мащаб за цялата страна. Дейността на министерството се отнася до ця¬лата страна. Административните актове, които се издават от органите на министерството, имат правно действие за цялата територия на държава¬та. За осъществяване на функциите си на централни органи министер¬ствата имат централни служби, работещи в столицата. По изключение министерствата могат да имат свои подразделения и при областната администрация, но те действат като подразделения отново на централ¬ния орган - министерството. Министерствата могат да имат и външни служби, т.е. служби, които се намират не на територията на страната, а извън нея - в чужбина. Така например външни служби имат Министер¬ството на външните работи, Министерството на отбраната (военните аташета), Министерството на културата (културните представителства) и други.
Министерствата са специализирани органи. Те извършват своята дейност в определен клон на държавното управление. Тяхната компе¬тентност е строго разграничена и специализирана. Министерството като цяло носи отговорност за ръководството, организацията, контрола и осъ¬ществяването на материално-техническите дейности в съответния ре¬сор на държавната администрация. Някои министерства са отрас¬лови - техните действия са пределите на един отрасъл на държавно управление - образование, здравеопазване, земеделие и пр. Други министерства са функционални - те работят в една сфера на държавна дейност, например Министерството на финансите. Понякога е възможно в едно министерство да бъдат съсредоточени за управление дейности в няколко клона на държавната администрация. С това мини¬стерството не губи характера си на специализиран орган, а само придо¬бива по-сложна структура. Обикновено между различните отрасли в този случай има зависимост и тясна връзка. Пример за такова министер¬ство е Министерството на образованието и науката.
Министерствата са изградени върху принципа на единоначалието.
Начело на министерството като административна организация стои едно¬личен орган - министър. Министърът е оперативният ръководител на ми-нистерството, което оглавява. Той ръководи работата на министерството и на всички негови подразделения, служби и низови звена. Министърът пред-ставлява министерството пред външни органи, организации и лица. Прав¬но действие имат неговите актове. Други органи и лица в министерството могат да издават правни актове, доколкото това е предвидено изрично в закон или доколкото такива правомощия са им делегирани от министъра. Министърът в своята дейност се подпомага от заместник-министри. Заместник-министрите се назначават и освобождават от длъжност от министьр председателя. Принципът на единоначалието при устройството на министерството не изключва колегиалното обсъждане на по-важните въпро¬си. Обикновено към министерствата са изградени колегиуми (колегии), в които влизат министърът, заместник-министрите, началниците на управ¬ления, дирекции и други. Колегиумите са съвещателни органи.
В структурата на министерствата съществуват следните основни звена:
Първо, ръководство на министерството - министърът и заместник-министрите. Често към тях се изграждат помощни звена под формата на секретариат, контролни групи, съветници и пр.
Второ, организационни подразделения - управления, отдели, дирек¬ции и служби със специално предназначение и специализиран предмет на дейност. Тези специализирани подразделения могат да бъдат отрас¬лови и функционални. Отрасловите подразделения ръководят и отгова¬рят за осъществяване на оперативната дейност в определено направле¬ние, например управление „Митници" към Министерството на финан¬сите, отдел „Затвори" към Министерството на правосъдието. Функцио¬нални са плановите отдели, финансово-счетоводните отдели, „Труд и работна заплата", „Връзки с общественос¬тта" и други.
Трето, низови звена - организации и служби, чието основно предназ-начение е да извършват пряко съответната дейност от ресора - строи¬телство, здравеопазване, социални грижи, образование и т. н. Низовите звена са обособени комплекси от имуществени и персонални елементи, които като последно звено от веригата на административната йерар¬хия изпълняват конкретно задачите на държавното управление в реал¬ния живот и постигат реални резултати - строят се пътища, лекуват се болните, обучават се учениците, и т.н.
Четвърто, към министерствата се изг¬раждат звена, осъществяващи специализиран контрол в сектора на дей¬ност на министерството. Тези специализирани органи на контрол най-често се наричат инспекции.
Пето, канцеларски и помощни звена, които се занимават с помощна и организационна дейност - компютърни бюра, статистически служби, гаражи и други.
Шесто, външни и териториални служби. Външните служби са звената, които осъществяват задачи от дейността на министерството извън стра¬ната. Те се намират в чужбина. Териториални служби са службите на ми-нистерството извън столицата. Такива са местните служби на Ми¬нистерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, които съществуват като самостоятелни те¬риториални подразделения на министерството. Наред с тях, за осъществ¬яване на задачите си по места министерствата си служат с местните спе¬циализиран органи, намиращи се в системата на общинската и областната администрация. Тази втора група териториални служби не са собствени самостоятелни служби на министерствата. Строго погледнато, те са служби на местната администрация. Но тъй като те изпълняват задачи и функции в определения отрасъл на държавно управление, ръководен от съответното министерство - например образование или здравеопазване, - те се нами¬рат в известно двойно подчинение и спрямо министерството.
Наред с министерствата, централни специализирани органи на държавната администрация са и други ведомства, които не са министер¬ства. Техните ръководители не са членове на Министерския съвет. Таки¬ва са Комитетът по пощите и далекосъобщенията, Комитетът по туризма, Комитетът по използване на атомната енергия за мирни цели, Националният статистически институт и др. Разликата между функциите на министер¬ствата и някои комитети е твърде относителна. Илюстрация за това е фактът на преобразуване на комитети в министерства и обратно.