Административно-териториалното устройство и единиците за мест¬но административно управление са едни от най-съществените елемен¬ти на държавноправната структура. Те са възникнали едновременно с държавата като форма на организация на обществото и като замяна на родовата организация с държавна. Разделянето на поданиците по тери¬ториален признак е една от главните характеристики на държавата, ко¬ято я отличава от недържавната родова организация на обществото. С развитието на обществените отношения хората станали подвижни. Хо¬рата се променяли - раждали се, умирали, напускали, пристигали, но територията оставала. Затова държавата се идентифицирала с терито¬рията, а чрез териториалното деление държавата предоставила на граж¬даните възможността да изпълняват своите публични права и задълже¬ния там, където се заселвали. Организацията на гражданите по место¬живеене е характерна за всички държави.
Административно-териториалното устройство (административно-териториално деление) се основава на административно-териториални единици. За да може определена територия да бъде характеризирана като местна административно-териториална единица, тя трябва да при¬тежава известни характерни черти. Най-общо характерните черти на местната административно-териториална еди¬ница могат да се сведат до следните седем белега: 1) територия; 2) насе¬ление; 3) нормативно установена организация и организационна фор¬ма; 4) самостоятелен публичноправен субект; 5) известна независимост от другите местни единици; 6) държавно-властнически правомощия и управленски функции; 7) финансова самостоятелност.
Административно-териториалните единици се изграждат в съответ-ствие с историческите, географските, икономическите, социалните, де-мографските и екологичните условия на територията. Законът за административно-териториалното устройство урежда създаването и закриването на административно-териториални и тери¬ториални единици в страната, както и извършването на администра¬тивно-териториални промени.
Административно-териториални единици са областите и общините, а съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите.
Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът - територия, граници, население и наименование.
Областта се състои от една или повече съседни общини, като територия на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на насе¬леното място - неин административен център или друго наиме¬нование, свързано с исторически или географски особености на територията й.
Територията на Република България се разделя на 28 области. Границите и административните центрове на областите се утвър¬ждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на общината е територията на включените в нея населени места. Наименование на общината е наименованието на населеното място - неин административен център. При създава¬нето й са необходими някои условия, на които да отговаря:
- наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;
- наличие на населено място - традиционен обединяващ цен¬тър с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуря¬ваща обслужването на населението;
- включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
- максимална пътно-транспортна отдалеченост на населени¬те места от центъра на общината не повече от 40 км.
- доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвър¬дения за съответната година републикански бюджет.
Следващото териториално деление след общината за столи¬цата и в градовете с население над 300 000 души са районите. Ра¬йони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните гра¬ници на града. Наименованието на района се определя с акта за създаването. Условията за създаване на райони в големите гра¬дове са:
- наличие на население над 25 000 души в съответния район;
- възможност за райониране на територията на съответни¬те градове съобразно действащите им общи градоустройствени планове и в съответствие с трайни природо-географски или инфраструктурни делители;
- наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.
Кметство. Кметство може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет. То се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на кметството е територията на включените в него населени места. Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов ад¬министративен център. Условията за създаване на кметство са:
- наличие на население над 250 души общо в населените мес¬та, образуващи кметството;
- възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.
