Както ценовата аграрна политика така и ресурсната аграрна политика имат за цел стабилизиране на доходите на производителите. На практика обаче много малка част от използваните икономически лостове оказват влияние върху дохода на производителите. Много по-често чрез тях се влияе и върху обема на производството или върху доходи на производители от други сектори на икономиката, например промишлеността. Ето защо съвременната аграрна политика има за цел пряко да влияе върху доходите на земеделските производители без обвързване на доходите с обема на производството или с количеството на ползваните ресурси.
Политиката за директно поддържане на доходите на селскостопанските производители може да се характеризира и като социална политика, тъй като чрез нея се цели да се компенсира изоставането на доходите на производителите при аграрното производство спрямо доходите на производителите в промишлеността. Политиката за директно поддържане на доходите може да бъде под формата на т.нар. единно плащане на стопанство. При единно плащане на площ земеделският производител получава сума на база на използваната земеделска площ независимо какви култури се отглеждат и колко продукция е получена. По подобен начин животновъдите получават суми за отглеждане на едно животно. Директното поддържане на доходите може да се използва от правителството и за структурни промени в земеделието. Например с цел укрепване на фамилни стопанства директните плащания на площ да се прилагат за стопанството до определен размер. Чрез директните помощи могат да се стимулират земеделските производители до определена възраст или само в даден регион. В икономическата литература се посочва, че политиката за директно поддържане на доходите не влиза в противоречие с другите цели на аграрната политика, т.е. не се влияе върху обема на производство, върху цени на произведена продукция, върху използваните ресурси и т.н. Предимството на тази политика е, че не се налага поддържане на високи цени за производителите, които са неприемливи за консуматорите. От своя страна този тип политика не изисква субсидиране на хранителни продукти и за по-бедните слоеве на населението чрез хранителни добавки или субсидии. Предимството на тази аграрна политика е и това че спрямо другите типове увеличението на доходите на производителите се извършва с по-малък бюджетен ресурс тъй като не могат да се намесват, нито търговците на ресурси или на продукти, нито други социални фактори. Независимо, че политиката за директно поддържане на доходите има много предимства, то до 1992г. тя почти не се прилага. Причините за това са различни. В едни случаи правителствата не са прилагали тази политика, защото политически по-трудно може да се манипулира с размера на субсидиите отколкото за тази цел се използват потребителски цени. В икономически развитите страни където земеделските производители са със сравнително високи доходи този тип аграрна политика, частично се приема като социална помощ. Дори най-големите производители не желаят такава подпомагане особено когато тяхното монополно положение им създава възможност за контрол на цените на вътрешните и международните пазари. В световен мащаб политиката за директно поддържане на доходите на земеделието започва да се използва по-активно след т.нар. Уругвайски кръг на преговори в Световната търговска организация след 1994г. В ЕС политиката за пряка интервенция върху доходите на производителите се прилага не само чрез системата за единно плащане на площ, но и през системата на единно плащане на стопанство. Тази система ще бъде задължителна след 2010г. при системите за единно плащане на площ или животно, която получава земеделския производител не се обвързва с обема на производството, но е зависима от използваната земя или брой животни. При системата за единно плащане на стопанство сумата, която земеделския производител получава няма връзка дори и с използваната земя или отглеждани животни. Сумата се определя в зависимост от икономическите резултати на стопанството към края на годината. Тази политика изисква значителен бюджетен ресурс, който не винаги може да бъде осигурен. В нашата страна към настоящия момент се прилага схемата за единно плащане на площ само за регистрирани земеделски производители. Помощта е от 2 източника – от европейските фондове и допълнително от националния бюджет.