Лекции по Икономика

21. Нова обща селскостопанска политика на ЕС.

След 90 та година новата ОССП на ЕС се характеризира в 2 аспекта:
• т. нар. реформа Макшери за периода 1992- 96 г.
• споразумението по селското стопанство на ГАТТ от 1995г.
Тези 2 предпоставки, коренно промениха икономическите мерки, чрез които се провежда селскостопанската политика в ЕС. Новото в тази политика се конкретизира в следните насоки:
 силно снижаване на субсидираните цени за отделните селскостопански продукти и привеждането им в съответствие с международните цени. Целта е да се повиши конкурентноспособността на европейската селскостопанска продукция на вътрешните и международни пазари
 прилагането на система на компенсационни плащания, независещи от обема на производството (на хка или глава животно)
 изместване тежестта от провеждането на ОССП от консуматорите, към данъкоплатците
 засилен контрол и екстензификация на селскостопанското производство
екстензификацията се провежда чрез стимулиране изтеглянето на земеделска земя от производство, намаляване гъстотата или броя на животните на единица площ, въвеждане на таван премии за животновъдство, премахване на променливи импортни мита и нетарифните ограничения за внос и замяната им с традиционни мита, както и намаляване размера на субсидиран износ или сумата на експортните субсидии.
С промяната в механизма на ОССП се цели да се обхванат зърнените култури, маслодайните семена, протеинови култури, говеждо и овче месо.
Намалението на субсидираните разходи се провеждат в 3 последователни години от 1993 до 96 г. За база се използват цените на реколтата в ЕС в периода 91- 92 г. , а общото снижение на субсидираните разходи е 35%. При прилагане на втората насока се спазва следната процедура- компенсация на единица площ, представляваща разлика между интервенционна цена през 1992г. и определената целева цена за същата година, тази разлика се умножава по установения среден добив на зърнени култури в ЕС в
периода 86-91 г. , т.е. установената компенсация на единица площ се конкретизира по райони. За тази цел всяка страна определя по региони т. нар. легитимни площи (базови). За тях се плащат ценови компенсации, изчислени като средни величини за 89- 91 г.
Когато фактически засетите площи в отделните страни са над легитимните, то общата сума над начислените компенсации се намалява пропорционално на повишението. С процента на превишение се увеличава процента на земеделската земя, която трябва да се изтегли от производството.
Компенсациите за единица площ се съчетават със схемата за изваждане на земеделските площи- около 15% от обработваемата земя. Системата за отнемане на земя от производство има съществен недостатък, проявяващ се в поддържане на сравнително високи цени на земеделските земи, което затруднява арендаторите в следствие на по- високите цени на земята.
В растениевъдството се преминава от плащане за обем, към плащане за единица площ, в животновъдството- от плащане за обем, към плащане за едно животно.
При някои животни се дават допълнителни премии. Особеното за тях е че те се дават до броя на животните заявен през 1991- 92г. Премията се получава при определена гъстота на животните. Например 2 условни глави на един хка фуражна площ. Посочените плащания на единица площ на глава животно се прилагат до 2004г. Целта е равнището на подкрепа на селското стопанство в ЕС да не превишава производството от 1992г.
Споразумението на ГАТТ от 95г. е предпоставка за въвеждане на нови импортни ангажименти. Премахва се системата на прагови цени и променливи импортни мита, въвеждат се фиксирани мита за внос. Прилагането на фиксирани импортни мита означава , че колебанията на вътрешните цени следват колебанията на световните пазарни цени.
Прилагането на елементите на новата селскостопанска политика, изисква засилен контрол от ЕС, а с това се увеличават и административните разходи за нейното провеждане, особено за новоприетите страни.