СС в нашата страна създава около 14 до 18% от БНП и осигурява от 18 до 24% от брутните приходи. Настъпилите обществено политически промени след 1989г., поставиха нова цел на АП, а именно възстановяване собствеността върху земеделските земи, създаване на селско стопанство основано на частната собственост върху земята. Тази основна цел е свързана с приватизацията на производствата, създаване на ресурси за селското стопанство, преработката и търговията със селскостопанска продукция.
Основната цел се конкретизира по следния начин:
• възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички физически и юридически лица;
• ликвидация на съществуващите държавни кооперативни структури за селскостопанско производство
• изграждане на нов тип производствени структури
• освобождаване на цените и ценообразуването от държавния контрол и определянето им на пазарен принцип
• ликвидиране на държавния монопол върху търговията със селскостопанска продукция, както и при преработката й
• създаване на благоприятна икономическа среда за конкуренцията
Настъпилите промени след 90та година имат предимно негативно влияние върху селското стопанство. То
Понесе значителни загуби изразяващи се в разрушаване на значителна част от МТБ, липса на инвестиции, унищожаване на хидро-мелиоративни съоръжения и др.
С поканата на България за преговори в ЕС през 90та е разработен национален план за развитие на земеделието и селскостопанските райони (2000-2006г).
Дългосрочен тип краткосрочни цели за развитие на земеделието са главно в 2 насоки:
- изграждане на устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор, които да е в състояние да функционира в конкурентната среда на ЕС.
- устойчиво развитие на земеделието и селските райони при спазване на европейските изисквания за опазване на околната среда.
В периода 2000- 2005г. посочените 2 насоки за промени частично са изпълнени. Все още предстои:
1. окончателно хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на селското стопанство.
2. създаване на всички административни структури, позволяващи провеждане на ОССП
3. приключване на процесите по възстановяване на собствеността по земеделските земи
4. създаване на информационна система за поземлен кадастър и регистрация на земеделските имоти
5. подобряване на поземлената инфраструктура в земеделието
6. създаване на алтернативни форми за финансиране на земеделието
7. модернизиране на преработвателния сектор
Особено значение има преструктурирането на селскостопанското производство, проявяващо се като изходно начало с възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Особеностите на структурната реформа са:
в България не се извършва приватизация или реституция на земята а се възстановява собствеността върху земеделските земи
възстановяването на земята е върху голям брои правоимащи, това изисква да се спазват размери определени със закон, за трудова поземлена собственост от 1946г.
собствениците получаващи земеделски земи са отдалечени от тях или имат други икономически интереси
възстановява се земя върху стари граници без да се прилагат принципите на комасацията
непрекъснатата промяна в нормативните регламентирани за придобиване на земя от чужденци
През 2005- 2006г. в нашата страна се въвеждат програмна система АЛИС, чиято цел е създаване на информация по изготвяне на кадастърни карти и регистри на земеделска земя.
За да бъде окрупнена собствеността върху земеделската земя са възможни няколко подхода:
ползвателски взаимоотношения- обединяването на земеделските земи се извършва без промяна на собствеността, а чрез развитие на арендни и наемни ползвателски взаимоотношения.
Промяна на собствеността- това налага промяна на редица нормативни актове. Възможни са следните варианти- да се коригират нормативните актове за минимални размери, които един собственик на земеделска земя може да притежава. Това е свързано както с онаследяването на земите, така и с възстановената собственост. Този подход изисква собственици на земи под тези минимални размери, да бъдат задължени за определен срок да продадат или заменят собствеността си.
Обединяването на земеделските земи чрез промяна в собствеността може да се извършва и чрез комасация. За тази цел трябва да се създадат държавни институции, които да ползват общински и държавни земи, да организират замяната им и да формират окрупнени масиви. Този подход е по –перспективен.
Структурната реформа задължително ще се проведе в България, от гледна точка създаване на уедрени съвременни, конкурентноспособни земеделски стопанства.
В нашата страна е възможно да се създадат едри арендни стопанства и условия за преструктуриране на собствеността върху земята чрез комасиране.
