АП на България се проявява по отношение на собствеността на земеделската земя и цените на селскостопанската продукция. Ценовата аграрна реформа след 90та година се характеризира със следното:
• 1 етап- базов
В периода 89- 90г. се запазва административният контрол върху цените на селскостопански продукти и частично се освобождават само за някои плодове и зеленчуци. За периода 91- 95 г. е характерно масово либерализиране на цените, но се запазва упражняването на контрол върху потребителските цени за т. нар. наблюдавани стоки (основните хранителни стоки). В периода 95- 97 г. се прилага закон за защита на земеделските производители и закон за цените. Закона за защита на земеделските производители прилага защита за 9 основни селскостопански продукта, но липсата на средства предизвиква ползата на защитни изкупни цени само за пшеницата.
В съответствие със закона за цените, всички селскостопански стоки, които се предлагат на вътрешния пазар се наблюдават и контролират. В Закона за цените се предвижда контрол за горива, електрическа енергия и др., но на практика промените в цените не съответстват на промените в дохода на потребителите. В периода 1997- 2000г изцяло се либерализират цените на всички стоки. Отпада контрола върху наблюдавани стоки единствено и само при тютюна се определят минимални изкупни цени.
Ценовата АП в периода 1990- 2005 г. се характеризира със разтварянето на т.н. ножица на цените, например през 95г при 100% увеличаване на цените на промишлените стоки спрямо 90г. за селскостопански изкупни цени съответстват само 43%. Доходите на ю селскостопанските производители непрекъснато намаляват.
Функциониращите кооперативни структурни единици имат отрицателни финансови резултати и трудно се приемат като перспективни след окончателното присъединяване на България към ЕС. Ценовата аграрна реформа се допълва с механизмите на данъчна и кредита политика. В периода 1990-2005г. се прилага защитна данъчна политика спрямо земеделски производители. Техните доходи първоначално се освобождават от данъци, след това се създадоха условия, начислените данъци до определен размер да се трансформират като финансиране ( да не се внасят в бюджета, а да се използват за селскостопанското производство).
В настоящия момент собствениците на земеделска земя не внасят данък върху собствеността. Очаква се след присъединяването към ЕС, такъв данък да бъде въведен независимо че ценовата АП се допълва и с кредитна политика, но кредитирането е силно затруднено.
В периода 1990- 95 г. няма ясна правителствена политика относно кредитирането на селското стопанство.
Източниците на кредити са силно ограничени, достъпа до тях силно бюрократизиран, поради това недостатъчно се използваха възможностите на европейски и структурни фондове и на фондовете на общността, предназначени за страните от централна и източна Европа.