Лекции по Икономика

5. Функции на цените на селскостопанската продукция и произтичащите от тях цели на аграрната политика.

Цените на селскостопанските продукти, както и цените на всички стоки имат главно три функции:
1. Ресурсна функция
2. Доходна функция
3. Инвестиционна функция

1. Ресурсна функция – ресурсно-разпределителната функция на цените на селскостопанските продукти произтича от влиянието им върху всички участници в пазарната верига производител-консуматор, в това число и върху посредниците, които участват в движението на продукцията. На база на цените на селскостопанската продукция се определя икономическата политика на правителството за начина на влияние при използване ресурсите в икономиката. Например: ако се стабилизират цените на селскостопанските продукти при равни други условия се увеличава възвръщаемостта на направените инвестиции. По този начин се насочват капитали не само към селскостопанското производство, но и към ресурсите за това производство (производство на селскостопански машини, торове и препарати), насочват се капитали и към хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, насочват се капитали към търговията със селскостопански продукти и т.н.
2. Доходно-разпределителната функция на селскостопанските цени има различни измерения. От една страна колкото за по-високи цените на селскостопанските продукти, толкова са по-високи доходите на производителите. От друга страна обаче правителствата трябва да съобразяват, че тази функция на цените влияе и върху консуматорите, тъй като изисква по-голяма част от доходите им да се насочи към закупуване на жизненоважни селскостопански продукти с високи цени.
3. Инвестиционна функция на цените често се характеризира и като капиталово-акумулираща. Когато цените на селскостопанските продукти са високи, това е предпоставка за ускоряване на възвръщаемостта на вложения капитал. По-високите цени от друга страна са предпоставка за поява на излишък от доходи и при производителите. Те могат да ги насочат или към нови фактори за селскостопанско производство, или към прилагане на по-съвършени технологии, или към насочване на част от доходите към други сектори на икономиката. Възможно е свободните доходи да се насочат към намаление на рисковете в селскостопанското производство, към научни изследвания в тази област, към увеличение на квалификацията на селскостопанските производители и т.н.
Анализът на посочените функции позволява да се откроят и някои особености на цените на селскостопанските продукти. Възможно е под влияние на търсенето и предлагането цените на селскостопанските продукти да имат големи годишни ценови колебания. Обикновено в сезоните на селскостопанското производство цените са много по-ниски отколкото през другите периоди на годината. Особено това е характерно за зърнените храни, които се произвеждат само пред определен период на годината, а тяхното търсене е постоянно. Разликата в цените на зърнените култури може да достигне дори 100%, докато при промишлените стоки цените имат много малки колебания през годината.
Тези големи ценови колебания в края рефлектират върху това, че цените на селскостопанските продукти силно изостават от цените на промишлените ресурси за селскостопанското производство.
Характерно за селскостопанското производство, е че вложените капитали не са гарантирани, а това на практика означава, че дори цените предварително да са фиксирани, те не са сигурни. Например: всички ресурси за производство са използвани и е спазена технологията за производство, но под влияние на природно-климатични фактори производството и продукцията са разрушени. Това автоматично влияе върху предлагането, следователно и на цените.
Годишните ценови колебания на селскостопанските продукти са свързани с невъзможността производителите да коригират размера на вече вложените ресурси. Например: създадено е стадо от елитни животни, ресурсите са вложени, но не се проявяват възможностите, които са очаквани по отношение на продуктивност. Това ще влияе върху цената на продукцията.
Годишните ценови колебания са свързани и с високия относителен дял на фиксираните ресурси и особено на ресурсите, които са трайно прикрепени към земята и се очаква да се ползват дълъг период от време. Например създаването на масиви с трайни насаждения. Когато се създават ресурси за тези масиви, е необходимо да се вземе под внимание т.нар. срок на откупуване. Той се определя на база на очакваните постъпления в бъдеще, т.е. цената на селскостопанската продукция през следващите 5-10-15 години. За този период обаче може да настъпят редица икономически или климатични промени, които да влияят върху цените. По този начин доходно-разпределителната функция не цената не е гарантирана, нито нейната инвестиционна функция.
Посоченото подсказва, че функциите на цените на селскостопанските продукти винаги трябва да бъдат анализирани като се вземе под внимание нестабилността и несигурността на селскостопанското производство.
Ценовата аграрна политика най-често има следните основни цели:
1) чрез нея да се влияе върху обема на производство
2) чрез нея да се влияе върху разпределението на доходите
3) чрез нея да се коригира или определя значението на селското стопанство върху общото икономическо развитие на страната.
На практика обаче между тези три основни цели има потенциални конфликти. Влиянието върху доходите на земеделските производители влизат в противоречие със стремежа на потребителите към ниски цени. За да се достигнат тези ниски цени, предлагането трябва да бъде увеличено, т.е. да се увеличи обемът на производството. Увеличеното предлагане на стоковия пазар рефлектира върху намалението на цените, а по този начин пряко се влияе върху доходите на производителите.
Посочените три основни цели най-често се конкретизират по следния начин:
- чрез цените правителствата да влияят върху производството само на отделни продукти или на всички продукти
- чрез цените да се влияе върху доходите на производителите с цел укрепване на дребните стокови стопанства и намаляване миграцията от селските райони. Ценовата политика да се използва за стимулиране на селскостопанското производство, с цел намаляването на вноса и икономия на бюджетен ресурс.
- Чрез ценовата политика може да се влияе върху стабилността на цените на хранителните стоки за консуматорите и на тази база да се стабилизира макроикономиката по отношение на ценовата среда
- Генериране на бюджетни приходи чрез импортни и експортни такси
- Стабилизиране на валутните ресурси и на тази база платежният баланс на страната.
Много често се счита, че ценовата аграрна политика има редица предимства. Обикновено икономистите обвързват формирането на доходите на производителите с цените на селскостопанските продукти, т.е. с ценовата аграрна политика.; стабилизирането на цените на селскостопанските продукти не означава тяхното точно фиксиране. В условията на пазарно стопанство фиксирането на равнището на цените не е допустимо. Чрез ценовата аграрна политика правителствата стабилизират цените като се намесват тогава, когато те са ненормално ниски с цел тяхното повишаване или снижаването им, когато те са неоснователно високи. На тази база се проявява и основният проблем – какви да бъдат максималните и минималните цени, при достигането на които правителствата да ползват различни мерки за ценовата аграрна политика.
Когато се анализира ценовата аграрна политика е необходимо да се характеризират и нейните недостатъци:
- Поддържането на високите цени на селскостопанските продукти за продължителен период е предпоставка за натрупване на излишъци на селскостопански продукти. По този начин правителствата трябва да решат допълнителни промени, за да не допускат излишното предлагане да влияе върху доходите на производителите.
- Прилагането на ценовата политика в дълъг период притъпява значението на пазарната конкуренция и не стимулира производителите към икономия на ресурсите, оптималното им използване или към внедряване на прогресивни технологии на производството.
- Ценовата аграрна политика винаги изисква значителни бюджетни средства и по този начин се ограничават възможностите на правителствата оптимално да използват бюджетния ресурс.
Именно тези недостатъци на ценовата аграрна политика са предпоставка в ЕС постепенно да се използват икономически лостове характерни за другите типове аграрна политика.