Ценовата аграрна политика може да се прилага чрез използване на различна комбинация от мерки или икономически лостове. Най-често правителствата използват т.нар. пряка ценова интервенция, която е свързана със строго фиксирани цени наречени още контролирани цени. В световната практика пряката ценова интервенция е свързана с фиксирани максимални и минимални цени.
Тези ценови инструменти най-често се използват в слабо развитите икономически страни. Правителствата на тези страни създават специални агенции, чрез които се контролират ценовите равнища на селскостопанските продукти. Тези агенции най-често изпълняват следните функции:
1. Още предходната година агенциите съобщават по какви цени ще се търгуват селскостопанските продукти. Така тези агенции диктуват какъв да бъде обемът на селскостопанското производство.
2. агенциите да обявяват списък само на отделни продукти или на определени количества, които ще се търгуват чрез държавни канали по фиксирани цени.
В световната практика тези агенции не само се използват за намеса на държавата върху ценообразуването, но и чрез тях е възможно да се контролира търговията със селскостопанските продукти, така че тя да се осъществява само чрез държавни канали. Налагат се строги санкции за частната търговия със селскостопански продукти
Използването на преките ценови интервенции означава, че държавата трябва строго да фиксира минимална и максимална цена. Минималната цена винаги трябва да се определя над пазарната равновесна цена. Успоредно с това правителствата трябва да гарантират, че няма да позволят продажби на селскостопански продукти под тази минимална цена.
Фиксирането на максималните цени на селскостопанските продукти най-често се извършва в кризисни периоди. Максималната цена трябва да бъде под равновесната пазарна цена. Когато се определят максималните цени, е необходимо да има държавен контрол с цел да не се създават т.нар. нелегални черни пазари. На тях селскостопанските продукти се търгуват над фиксираните максимални цени. Дори в някои кризисни ситуации фиксирането на максимални цени се придружава и от въвеждането на дажбени режими, т.е. максималното количество, което един потребител може да закупува.
Преките ценови интервенции много често се заменят от системата на буферните запаси. Тази система се прилага по следния начин:
- правителствата създават специални агенции, често наричани интервенционни. Системата на буферни запаси главно се прилага за селскостопански продукти, които лесно се съхраняват за дълъг период от време.
- Създадените интервенционни агенции фиксират минимална и максимална цена известна като интервенционна цена. Когато тази цена е близка до равновесната пазарна цена влиянието на правителството е слабо. Основната цел на интервенционните агенции е да започнат да изкупуват селскостопанските продукти, когато цените са ниски и има пренасищане на пазара. Така се ограничава предлагането на вътрешния пазар, което при условно постоянни потребители покачва цената. Съответно когато цената достигне до необичайно високо равнище, тези интервенционни агенции отпускат от складираните продукти и увеличават предлагането. Увеличеното предлагане намалява цените, следователно изкупуването на селскостопанска продукция и нейното пускане на пазара играе ролята на буфер между търсенето и предлагането.
- При буферните запаси, както и при преките ценови интервенции основен проблем е фиксирането на минимална и максимална интервенционна цена. От това зависи и пазарното равновесие. Предимство на системата на буферните запаси е, че правителствата могат лесно да контролират цените, а оттук и доходите на производителите.
Системата на буферни запаси има и редица недостатъци. Ако няколко последователни години селскостопанското производство е благоприятно, то ще се натрупат значителни количества запаси, ще е необходим значителен бюджетен ресурс, ще се осъществят големи разходи по съхраняване на запасите. Правителствата допълнително трябва да решат какво да правят с тези запаси. Съответно, ако няколко последователни години природно-климатичните условия са неблагоприятни, то създаденият буферен запас ще се окаже недостатъчен, за да компенсира стоковия дефицит. Ето защо системата на буферните запаси в развитите страни не се използва дълъг период от време.