Със създаването на световна търговска организация намалява възможността за използването на митата като тарифни ограничители. За повечето тарифните ограничители се заместват от нетарифни. От своя страна те могат да бъдат явни или скрити. В световната практика при селскостопанските стоки като явни нетарифни ограничения върху вноса се използва системата на импортни квоти и системата на доброволни експортни ограничения. Чрез системата на импортните квоти се създават бариери за внос на една селскостопанска стока през определен период. Системата на импортните квоти може да има две разновидности:
1. Система на обвързани импортни квоти – самата квота се изразява във физически измерители. Например тонове продукция, която може да бъде внесена за определен фиксиран период. Възможно е вместо физически измерители да се използва само стойностен измерител, например при внос на части на селскостопански машини. Целта е импортната квота да се определи така, че тя да е по-малка отколкото онова количество, което негативно ще влияе на пазара. Следователно достъпът на чуждестранните производители е само ограничен в предварително фиксирани рамки. Така внесените количества допълват произведените в страната до рамките на търсените количества. По този начин предлагането никога не е по-високото от търсенето и цените по-малко намаляват. Така на практика се проявява едно важно различие между митото и квотата. При квотите допълнително могат да се получат приходи в държавния бюджет, тъй като за да се получи квота могат да се поставят условия, които увеличават приходите в бюджета. Следователно квотата не премахва митото, а определя количеството, което ще се внесе по определено мито.
2. Доброволните експортни ограничения най-често представляват икономически лост, който наподобява импортната квота, но ограничението, т.е. квотата, не е резултат от действието на правителството, чиято стока се внася. При доброволните експортни ограничения участват както страната, в която се внася, така и държавните вносителки, следователно тук се поставя въпросът договарянето дали в двустранно или многостранно. При многостранното договаряне особена роля имат държавите, които влияят на международните пазари.
Възможно е да се използва системата на скритите нетарифни ограничители. Най-често като скрити ограничители се считат:
- въвеждане на рецензионни процедури при внос
- въвеждане на система за предварителни гаранционни депозити
- въвеждане на система за предварително плащане на вътрешни акцизи
- получаване на съответни бандероли
- въвеждане на повишени санитарни, фитосанитарни и ветеринарни изисквания
- усложняване на митническите формалности при оформяне на документацията при внос
- усложняване процедурата за окачествяване на продукцията при определяне на митната облагаема стойност и други.
Следователно целта е чрез нетарифните ограничения да се допълни системата на тарифните. Най-често тарифните ограничения се договарят или контролират от международни организации, докато нетарифните отграничения са право на всяка страна.
