Като инструменти на ценовата аграрна политика могат да се използват специфичните и адвалорните мита, но те имат един недостатък – използват се за период най-малко от една година, което е предпоставка колебанията върху световните цени да рефлектират върху цените на вътрешния пазар. Дори и когато се прилагат импортни квоти, при сезонни колебания на търсенето и предлагането в страната, ценовите колебания могат да се отличат, което е пречка за стабилизиране на аграрната политика. Именно поради това в редица икономически развити страни се използват други механизми, например: минимални цени на вносни стоки, променливи (изравнителни) мита, тарифни квоти и т.н.
Характерно за минималните цени на вносните стоки е, че за определен период, по-малък от една година, се определя минимална цена, с която може да се извършва внос и не се разрешава, когато вносната цена е по-ниска от тази минимална цена. Минималната цена при внос сравнително лесно се прилага, но има два недостатъка:
1) От една страна се намаляват приходите в бюджета, а от друга – потребителите в страната плащат по-висока цена отколкото, ако не се прилагаше този икономически лост. По този начин ненужно се подпомагат чуждестранните производители или вносители в страната.
2) Може да се преодолява, ако минималната цена на вноса се съставя с т.нар. променливо (изравнително) мито. Тази практика добре се прилага в ЕС, в който променливото мито е известно като прелевман. Чрез променливото мито се компенсира разликата между по-ниската международна цена и по-високата гарантирана вътрешна цена.
Това променливо мито допълнително се събира от вносителите и така условно вътрешната по-висока цена се намалява до равнището на международната цена. По този начин се създават и повече приходи за бюджета, а вътрешните цени са стабилизирани.
Този механизъм започна да се прилага чрез договаряне през 1995г. след Уругвайския кръг от преговори на Световната търговка организация. Възможно е минималната цена на внос, съчетана с прелевман да бъде заменена от тарифна квота. От една страна вносът се разрешава до тази квота, а от друга страна – само до тази квота, където прилаганата минимална цена е по-висока от международната. За допълнителен внос над квотата митата са много големи, т.е. прилага се системата на двустепенни мита.
